Тая тема я започнахме с приятели преди доста месеци вече.
Въпросът, който предизвика лютите ни спорове, беше коя грешка е по-правилна - да се пише с "и" или с "й".
И изобщо как да пишем буквата ѝ в интернет пространството.
Да, съгласна съм, не е толкова важен, колкото въпросите за ядрените електроцентрали и за добива на шистов газ, разбира се. И вероятно не е достатъчно значим, за да бъде повод за кауза, обаче ми стана мъчно за удареното ѝ. Дискриминирано е някак.
То и за все по-често изчезващото от българската реч твърдо "Лъ", което масово е заменено от "Уъ" ми е мъчно, ама това е друга тема.
Връщам се на ѝ-то.
Аз ползвам БДС и откритието ми е за БДС клавиатура.
На клавиатурата в офиса открих "ѝ" на мястото на "A/ь", Shif + "ь" - прави "ѝ".
На лаптопа ми има отделен бутон, който е между "Z" и "Shift", (на латиница са две точки и наклонена чертичка на него) и с тоя бутон директно си пише "ѝ".
А Деси ме открехна на комбинацията "Alt + 1117", която работи и при фонетични клавиатури.
Чела съм мненията на доста уважавани от мен хора из мрежата и знам, че за удобство вместо "ѝ" не пишат "и", а "й" - заради визуалното сходство с удареното "и".
Но удобно или не, заместването си е компромис.
След като има начини да бъде изписано "ѝ" мисля, че можем просто да ги ползваме.
четвъртък, 23 февруари 2012 г.
четвъртък, 9 февруари 2012 г.
Топчета "Лукрат" - с мед, тахан, кашу и какао ;)
Вчера във фейсбук Ирина Герджикова пусна една снимка с любимия си десерт "мммед+тахан+кашу+какао". Изглеждаха много приятно и беше мило, че сподели и рецептата: "200 гр. сурово кашу, смляно на прах, 100 гр. сусамов тахан, 100 гр. мед. Всичко това се смесва добре и с ръце се оформят топчета. После ги слагаш в какао и ги овалваш :)" Благодаря ти, Ирина! :)
Стори ми се интересна и лесна и реших за проба да направя половин доза.
Сусамов био тахан взех от Карфур. Не намерих сурово кашу и взех печено без сол. Мед си имах, чудесен от Стария Кръвеник, едно село, което вече е изключено от списъците и регистрите на селата.
Смлях кашуто с орехомелачка и разбърках с по около 2-3 лъжици мед и тахан. Получи се ей такава гъста смес:
Детето категорично отказа да ги опита.
Изглеждали ѝ много горчиви с това полепнало какао на прах.
Предполагам, че ако бях здрава, щях да ги харесам повече.
Един от плюсовете на тоя десерт е, че става буквално за 10 минути.
След време ще опитам със смлени орехи и с нещо, което да поубие дъха на слънчоглед от тахана.
Ето и рецептата в twitter.
неделя, 5 февруари 2012 г.
Cirque du Soleil в София
Вчера с детето гледахме спектакъла на Cirque du Soleil в зала Арена Армеец.
Беше непредвидено, прочетох във фейсбук, че приятелка предлага два билета и този път не можах да устоя на изкушението.
Благодаря, Росана, много се забавлявахме и се наслаждавахме напълно. Надявам се, че грипът ви е пуснал вече.
За първи път бях в залата, имаше атмосфера (екипът на Cirque du Soleil работи като една перфектно смазана машина ) и лоша организация (това си е нашия принос, като се почне от 30 минутното задръстване само на колелото пред залата и безумията с паркирането около нея и се стигне до глупостите "ще ви продам вода, но ще си взема капачката").
Представлението започна точно в 16 часа, а разпоредителите, които при настаняването на зрителите бяха напълно пасивни и направо невидими, след началото на шоуто се опитваха да настаняват хора и проверяваха дали местата съответстват на билетите още поне половин час.
Публиката беше помолена да не снима с каквито и да било средства, за да не подлагаме участниците в шоуто на риск. Аз си бях заредила три батерии на камерата, но направих само тази снимка в края на представлението.
С едно-две дразнещи изключения нямаше светкавици.
От сцената ни поздравиха на френски и на български ми казаха, че имало българка, участничка в трупата, а също така и готвачът им бил българин, но това го разбрах постфактум и май и публиката, щото го приехме спокойно, а като си спомня на SPIRIT of Burgas колко се кефихме на Светлана Василева - басистката в бандата на Моби.
Cirque du Soleil има богат репертоар, а Saltimbanco e най-дълго играното им представление. Прочетох, че е играно от 1992 до 2006 година под огромен цирков купол. За пръв път във формата, в който беше и в София - компактен и събран на много по-малка площ и височина, е изигран на 31 юли 2007 в Лондон, Онтарио, Канада - това е родният град на Райън Гослинг ;).
Името Saltimbanko идва от италиански saltare in banco - прескочи пейка. Спектакълът има някаква цялост, епизодите са навързани, има фабула. Музиката е готина, свирят я и я пеят на живо. По нещо ми напомни за френската трупа Малабар, които преди години преминаха през София с вълшебния си кораб и с актьори на кокили. Не нещо конкретно, а заради усещането за приказност.
Костюмите също бяха много интересни.
Целият спектакъл беше фантастичен. Не знам дали са скипнали нещо като за нас, четох, че има отпаднали "пенсионирани" номера - например с колелото, но няма нищо чудно в това, все пак е спектакъл на толкова години.
Беше непредвидено, прочетох във фейсбук, че приятелка предлага два билета и този път не можах да устоя на изкушението.
Благодаря, Росана, много се забавлявахме и се наслаждавахме напълно. Надявам се, че грипът ви е пуснал вече.
За първи път бях в залата, имаше атмосфера (екипът на Cirque du Soleil работи като една перфектно смазана машина ) и лоша организация (това си е нашия принос, като се почне от 30 минутното задръстване само на колелото пред залата и безумията с паркирането около нея и се стигне до глупостите "ще ви продам вода, но ще си взема капачката").
Представлението започна точно в 16 часа, а разпоредителите, които при настаняването на зрителите бяха напълно пасивни и направо невидими, след началото на шоуто се опитваха да настаняват хора и проверяваха дали местата съответстват на билетите още поне половин час.
Публиката беше помолена да не снима с каквито и да било средства, за да не подлагаме участниците в шоуто на риск. Аз си бях заредила три батерии на камерата, но направих само тази снимка в края на представлението.
С едно-две дразнещи изключения нямаше светкавици.
От сцената ни поздравиха на френски и на български ми казаха, че имало българка, участничка в трупата, а също така и готвачът им бил българин, но това го разбрах постфактум и май и публиката, щото го приехме спокойно, а като си спомня на SPIRIT of Burgas колко се кефихме на Светлана Василева - басистката в бандата на Моби.
Cirque du Soleil има богат репертоар, а Saltimbanco e най-дълго играното им представление. Прочетох, че е играно от 1992 до 2006 година под огромен цирков купол. За пръв път във формата, в който беше и в София - компактен и събран на много по-малка площ и височина, е изигран на 31 юли 2007 в Лондон, Онтарио, Канада - това е родният град на Райън Гослинг ;).
Името Saltimbanko идва от италиански saltare in banco - прескочи пейка. Спектакълът има някаква цялост, епизодите са навързани, има фабула. Музиката е готина, свирят я и я пеят на живо. По нещо ми напомни за френската трупа Малабар, които преди години преминаха през София с вълшебния си кораб и с актьори на кокили. Не нещо конкретно, а заради усещането за приказност.
Костюмите също бяха много интересни.
Целият спектакъл беше фантастичен. Не знам дали са скипнали нещо като за нас, четох, че има отпаднали "пенсионирани" номера - например с колелото, но няма нищо чудно в това, все пак е спектакъл на толкова години.
Най-малко ми хареса - Hand-to-hand - двамата силови акробата. Много им трепериха ръцете и това ме напрягаше, а фаворит ми беше Amo Gulinello, в ролята на Eddie - смешникът с късите панталони. Беше велик.
Ето едно старо видео от тубата.
Не мога да предам емоцията, ще кажа само Cirque du Soleil си струва да бъде гледан.
неделя, 8 януари 2012 г.
Кекс с кисело мляко
Това е семпла, некапризна рецепта за кекс. Отнема около един час. От опит разбрах, че се изпича по-добре, ако сместа се раздели на две части. Но ако се ползва по-голям съд, може и без делене.
Започвам. Разбивам 3 яйца с миксер за около минута и добавям чаша и половина захар.
Разбърквам сместа, докато се разпени и добавям олиото.
Оригиналната рецептата, от която тръгнах, беше с 3\4 чаена чаша олио, но аз намалих размера на чашата и количеството на олиото на около половин чаша и според мен това е достатъчно.
След това премервам две чаши брашно и го пресявам в купа. Може и върху вестник, ама отдавна нямаме вестници вкъщи. Към брашното добавям пакетче бакпулвер.
Ползвам бакпулвер с ванилия, щото така не ми се налага да търся из кутията дребните пакетчета ванилия. Също така добавям и щипка сол.
Брашното се добавя към сместа по-късно, но ако премеря първо киселото мляко, което е на ред, ще намокря чашата, затова права това "разместване на етапите". Случва се и да се разсеям и да не си премеря първо брашното, но последиците са ужасни ;), освен че се ядосвам, малко де, трябва да търся друга суха чаша, а освен това трябва да внимавам да бъде със същия обем.
В обрашнената чаша меря киселото мляко и към него добавям една лъжица сода бикарбонат. Разбърквам и го добавям към сместта от захар, яйца и олио.
Поразбърквам около минута и добавям брашното. Включвам фурната на 200 градуса отгоре и отдолу, да си се загрява. С това приключва правенето на бялата част на кекса. Изсипвам половината на дъното на две формички за кекс, на които съм сложила хартия за печене. Като казвам половината, разбира се, това е много ориентировъчно. Мери се на око.
Към останалата част добавям 2-3 супени лъжици какао, пресявам го, за да не остане на бучки и бъркам с миксера.
Наясно съм, че това е дълбоко погрешна практика, защото бялата и какаовата смес стават с различна гъстота. Но мога да преживея този кулинарен позор.
С любимата си шпатулка избутвам в двете тави от какаовата смес и вече мога да ги сложа във фурната. Важно е тавата да се поставя внимателно във фурната и да не се блъсне или удари.
Понеже в момента имам орехови ядки, приготвени от грижовната ми майка, мога да направя кекса още по-хубав и да го покрия с тях. А понеже не всички обичат ядки, добавям орехи само към единия от двата кекса.
Мушкам тавите във загрятата фурна и я намалям на ~180 градуса.
Печенето отнема около 30-40 минути. Проверявам с клечка за зъби дали е опечен - клечката трябва да излиза чиста от кекса. Наснимала съм етапите на печенето.
Ето това са опечените два кекса. Всъщност на горния ред са други два кекса, които правих вчера, но са по същата рецепта, затова си позволих да ги добавя.
Един от най-трудните моменти при кексовете е, че се налага да се чака, преди да бъдат нарязани, докато изстинат напълно, обаче топли-топли са толкова приятни.
Ето и списък на съставките:
Това е то.
Започвам. Разбивам 3 яйца с миксер за около минута и добавям чаша и половина захар.
Разбърквам сместа, докато се разпени и добавям олиото.
Оригиналната рецептата, от която тръгнах, беше с 3\4 чаена чаша олио, но аз намалих размера на чашата и количеството на олиото на около половин чаша и според мен това е достатъчно.
Ползвам бакпулвер с ванилия, щото така не ми се налага да търся из кутията дребните пакетчета ванилия. Също така добавям и щипка сол.
Поразбърквам около минута и добавям брашното. Включвам фурната на 200 градуса отгоре и отдолу, да си се загрява. С това приключва правенето на бялата част на кекса. Изсипвам половината на дъното на две формички за кекс, на които съм сложила хартия за печене. Като казвам половината, разбира се, това е много ориентировъчно. Мери се на око.
Към останалата част добавям 2-3 супени лъжици какао, пресявам го, за да не остане на бучки и бъркам с миксера.
С любимата си шпатулка избутвам в двете тави от какаовата смес и вече мога да ги сложа във фурната. Важно е тавата да се поставя внимателно във фурната и да не се блъсне или удари.
Понеже в момента имам орехови ядки, приготвени от грижовната ми майка, мога да направя кекса още по-хубав и да го покрия с тях. А понеже не всички обичат ядки, добавям орехи само към единия от двата кекса.
Мушкам тавите във загрятата фурна и я намалям на ~180 градуса.
Печенето отнема около 30-40 минути. Проверявам с клечка за зъби дали е опечен - клечката трябва да излиза чиста от кекса. Наснимала съм етапите на печенето.
Ето и списък на съставките:
- 3 яйца
- 1 и 1/2 чаени чаши захар
- 1/2 чаена чаша олио
- 1 чаена чаша кисело мляко, в която се разбърква
- 1 чаена лъжичка сода бикарбонат (равна)
- 2 чаени чаши брашно
- 1 пакетче бакпулвер
- 1 ванилия
- 1 щипка сол
- 3 лъжици какао на прах, за половината смес
- Орехи за поръсване.
Това е то.
неделя, 1 януари 2012 г.
Рецепта за Брауни
През празничните дни направих греяно вино по рецептата на Боби Димитров, paella по някаква изпринтена рецепта от испански кулинарен блог, на който съм загубила линка, бобен дип, по рецептата на Магдалина Генова и понеже е толкова приятно, че може да се намерят хубави рецепти из интернет, пък и съм изпълнена с празнично настроение, реших да споделя любимата си рецепта за брауни и наснимах процеса на правенето.
Има различни рецепти за брауни, тази е семпла, резултатът почти винаги е сполучлив, единствено при печенето може да се сгреши.Отнема ~50 минути.
Започвам от печенето на орехите, 1 или 2 чаши орехи, ако имам време във фурната, но ако бързам - на няколко пъти по 1,5 мин. в микровълновата. Последния път ги изгорих и затова на по толкова кратко. Отварям, разбъркам и така 2-3 пъти. Като са готови започват да миришат на печени и люспите им могат да се отделят. Не е задължително, но е по-приятно да са без люспи, оставям орехите да поизстинат.
После разтопявам половин масло от 125 гр. ако е на котлон - правя цялата смес в метален съд, тоя път го правих в микровълновата и забърках сместа в пластмасова купа. Добавям 6 пълни супени лъжици какао.Според мен на нашия пазар най-хубавото е какао ION - дава много приятен вкус и аромат, а цветът му е по-светло кафяв, кадифен някакъв. Има го в Била. Към 2 лева е.
Има различни рецепти за брауни, тази е семпла, резултатът почти винаги е сполучлив, единствено при печенето може да се сгреши.Отнема ~50 минути.
Започвам от печенето на орехите, 1 или 2 чаши орехи, ако имам време във фурната, но ако бързам - на няколко пъти по 1,5 мин. в микровълновата. Последния път ги изгорих и затова на по толкова кратко. Отварям, разбъркам и така 2-3 пъти. Като са готови започват да миришат на печени и люспите им могат да се отделят. Не е задължително, но е по-приятно да са без люспи, оставям орехите да поизстинат.
После разтопявам половин масло от 125 гр. ако е на котлон - правя цялата смес в метален съд, тоя път го правих в микровълновата и забърках сместа в пластмасова купа. Добавям 6 пълни супени лъжици какао.Според мен на нашия пазар най-хубавото е какао ION - дава много приятен вкус и аромат, а цветът му е по-светло кафяв, кадифен някакъв. Има го в Била. Към 2 лева е.
Добавям 1 чаша захар, приятно се получава със смесена кафява и бяла 1:3, като на снимката. Може и само бяла. Ако е само кафява не е достатъчно сладко, но пак е хубаво.
Прибавям 2 доказано пресни яйца (щото браунито се яде леко недопечено), 1/3 чаша брашно, едно пакетче ванилия (може и течна) и 1/4 лъжичка сол.
Бъркам с лъжица и добавям печените орехи.Като се смесят ги изсипвам в намазана с масло и посипана с какао стъклена тава. Става и в метална. Разстилам сместа, (при печенето ще изпълни формата на тавата) и я слагам в загрята фурна, нагласена на 160 градуса.
Печенето е кратко - около 15- 20 мин. Проверявам дали браунито се люлее като течност, като се повтвърди го дупча с клечка за зъби. Клечката трябва да е изцапана с шоколад на около половината от дебелината на браунито - само на върха.
Изваждам тавата от фурната и го оставям да се охлади. 
За да не се разтроши го режа преди да изстине напълно. А ако е за носене навън - в алуминиево фолио е удобно.
Ето и списък на съставките:
60 гр. масло
6 супени лъжици какао на прах
1 чаша захар (кафява плюс бяла)
2 яйца
1/3 чаша брашно
ванилия
1/4 малка лъжичка сол
1-2 чаши печени орехи
Това е то.
сряда, 16 ноември 2011 г.
Да си отгледаш любовник
Вчера гледах един филм - Womb (2010). Може би е преведен "Утроба" - нямам представа.
Доста странен и противоречив поглед към клонирането, моралните норми, отношенията майка-дете, жена-любим, силата на любовта, безграничната глупост и още много други въпроси, които изобщо не се наемам да анализирам.
Филмът е впечатляващ. Играта на Eva Green е просто зашеметяваща. Спомням си я от филма на Бертолучи - Мечтатели. Има нещо смущаващо в нейния поглед, сигурно затова изглежда толкова естествено странна в тези роли.
За Matt Smith май нищо не знаех до снощи, не съм гледала Doctor Who, може би ще се опитам да го вместя в няколкото сериала, които следя.
Морето, брегът, пясъкът и тая безбрежност, която се простира пред самотната къща са просто невероятни. Определено морето има важна роля във филма.
Порових се да открия къде точно е сниман филма. Открих това. В статията споменават Sankt Peter-Ording. Не знам защо са писали "близо до Балтийско море", като очевидно е Северно море. Намира се под малката ивица суша, която свързва Дания и Германия, от западната страна. Прочетох още, че бил много известен спа курорт в Германия.
Ще си го запиша в списъка на желани пътувания.
Доста странен и противоречив поглед към клонирането, моралните норми, отношенията майка-дете, жена-любим, силата на любовта, безграничната глупост и още много други въпроси, които изобщо не се наемам да анализирам.
Филмът е впечатляващ. Играта на Eva Green е просто зашеметяваща. Спомням си я от филма на Бертолучи - Мечтатели. Има нещо смущаващо в нейния поглед, сигурно затова изглежда толкова естествено странна в тези роли.
За Matt Smith май нищо не знаех до снощи, не съм гледала Doctor Who, може би ще се опитам да го вместя в няколкото сериала, които следя.
Морето, брегът, пясъкът и тая безбрежност, която се простира пред самотната къща са просто невероятни. Определено морето има важна роля във филма.
Порових се да открия къде точно е сниман филма. Открих това. В статията споменават Sankt Peter-Ording. Не знам защо са писали "близо до Балтийско море", като очевидно е Северно море. Намира се под малката ивица суша, която свързва Дания и Германия, от западната страна. Прочетох още, че бил много известен спа курорт в Германия.
Ще си го запиша в списъка на желани пътувания.
Абонамент за:
Публикации (Atom)