вторник, 22 декември 2015 г.

Концертът на Bebe в Истанбул

В петък, 18 декември в Конгресния център Истанбул ICC се проведе концерт от серията "Изключителни музикални концерти" на третия по големина мобилен оператор в Турция Avea. Над 50 хиляди души са посетили поредицата концерти, а за финал на "Avea Sıra Dışı Müzik Konserleri"е поканена испанската звезда Bebe. Тя зарадва публиката с любими песни от предишните си албуми и педстави много песни от новия си албум "Cambio de piel".


Мерките за сигурност при влизането в ICC  бяха сериозни, може би затова концертът започна с малко закъснение. А атмосферата беше много празнична.





Bebe се появи на сцената в черен кожен панталон, черни ботуши и малка черна рокля с дантелени ръкави, с колан на кръста и палто, наметнато на раменете.


Първата песен беше Borrones - разтърсваща композиция в три части - започваща лирично и бавно, в средата преминава в синт-поп динамика с плътен бас, а в последната част темпото се променя изоснови, напрежението се натрупва, прогресира, за да стигне до разбиващия край. Песента даде ясен знак какво ще бъде звученето на концерта.


Следващата песен беше едно абсолютно брилянтно изпълнение на Sabrás от Un Pokito De Rocanrol, в което се вплитаха глас и инструментал в края на песента и се получи един просто размазващ резултат.

Продължи с неповторимата Siempre me quedará, която е може би най-слушаната песен на Bebe:


Последваха La cuenta и Bala perdida, а след това Bebe покани на сцената преводачката, за да обясни с нейна помощ заглавието на следващата песен "Chica precavida" - "предпазливо момиче". Bebe с бандата забиха якото парче. В него се пее за падането на всички задръжки на въпросното "предпазливо момиче", а  моментът, в който светлините проблясваха през главите на няколкото жени със забрадки сред публиката пред мен, ми изглеждаше малко сюрреалистичен.


В сетлиста бяха прекрасните теми от новия албум Tan lejos tan cerca, Animales hambrientos и Ganamos. На мен ми липсваха Una canción и Todo lo que deseaba, но разбирам, че няма как да изпее всичките ми любими песни на един концерт. Изпя, разбира се и Malo в един различен, малко по-лиричен вариант, с малко фламенко елементи.


От началото на турнето за представянето на новия си албум Bebe има нова банда. В нея има пиано, което внася много различно изживяване, а китаристът Хавиер Педрейра, участвал и в записите на диска "Cambio de piel", е много интересен, както с акустична, така и с електическа китара. Много от добре познатите ни песни са в нови аранжименти и с тази банда имат ново, различно звучене.


Озвучаването на концерта  беше много добро, поне от местата в централната част на залата звукът беше чудесен. В Турция Bebe има много верни фенове, които пяха и преживяваха дълбоко всяка песен и целия концерт, чакаха я за среща и автографи, но като изключим ядрото от най-запалени фенове, като цяло публиката в Истанбул ми се стори малко по-сдържана. От концертите на Bebe в София, Созопол и Варна имам ярки спомени за една много по-темпераментна, гореща и необуздана българска публика и с нетърпение очаквам следващите ни срещи в испанската звезда в България.

Setlist /по памет/
Borrones
Siempre me quedará
La cuenta
Bala perdida
Chica precavida
Malo
Ella
Tan lejos tan cerca
La bicha
Que llueva
Animales hambrientos
Ganamos
Tu silencio
Pa mi casa

четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Има ли връзка между зачестилите земетресения и добива на шистов газ в Оклахома

Тази сутрин пак имаше трус с M 4.7 и епицентър Чероки, Оклахома. Поредният.

Ето илюстрация на честотата на трусовете с магнитут 3+ от 1980 до средата на 2015.
В ляво са регистрираните за последните 30 години земетресения, а в дясно са от 18 месеца - от началото на 2014 до средата на 2015 г.[1]

“Oklahoma experienced 585 magnitude 3+ earthquakes in 2014 compared to 109 events recorded in 2013.” Note: Only Earthquakes with a magnitude of 3.0 and higher are displayed. Map credit: Oklahoma Office Of The Secretary Of Energy & Environment
Оказва се, че вероятността от големи земетресения в Оклахома вече превишава традиционно смятаната за най-уязвима зона на Западното крайбрежие. Очертаните със синьо полигони са зоните на добив на шистов газ. [2]
photo credit: USGS. Earthquake risk is now higher in Oklahoma than California. Boxes represent fracking zones
Credit: USGS via Science. Not all the earthquake. zones in the American interior coincide with fracking regions, but Oklahoma matches almost perfectly

U.S. Geological Survey излизат с официално становище:

"Large areas of the United States that used to experience few or no earthquakes have, in recent years, experienced a remarkable increase in earthquake activity that has caused considerable public concern as well as damage to structures. This rise in seismic activity, especially in the central United States, is not the result of natural processes.
Instead, the increased seismicity is due to fluid injection associated with new technologies that enable the extraction of oil and gas from previously unproductive reservoirs."
Ето един бърз превод: 
"В много райони на Съединените щати с малко или никакви земетресения в миналото, през последните години се наблюдава забележително увеличение на земетръсната активност, което причинява значителна обществена загриженост, както и структурни увреждания. Това увеличение на сеизмичната активност, особено в централната част на Съединените щати, не е резултат на естествени процеси.По-скоро повишената сеизмичност е предизвикана от инжектирането на течности, свързано с новите технологии, позволяващи извличането на нефт и газ от смятаните в миналото за непродуктивни находища."
Ето снимка от една интересна статия на Brad Hoppmann по този въпрос.





четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Испанската звезда Bebe с нов албум - “Cambio de piel”

Снимка от elle.es
Голямата испанска звезда – певицата, актриса, композитор, активист и бунтар María Nieves Rebolledo Vila, по-известна като Bebe, излиза с нов албум почти четири години след "Un pokito de rocanrol". През това време нейната музика достига до България, Русия, Финландия, Турция, Гърция, Северна и Южна Америка. 


Това е един очакван, дълбок и интимен албум, в който певицата споделя своите чувства, болка, радост, любов, раздели, преживявания. Само седмица след появата си "Cambio de piel" вече е №1 по продажби в iTunes в Испания.

Четвъртият диск на Bebe носи красноречивото заглавие "Cambio de piel", в превод "Смяна на кожата". Продуциран е от Карлос Джин, който работи и по първите ѝ два албума – "Pafuera telarañas" (2005) и "Y." (2009). Третият й албум – "Un pokito de rocanrol" (2012), е записан в Париж заедно с Рено Летанг, който стои зад Manu Chao.
 
Снимка 100x100musica.es
"Cambio de piel" ни среща с една позната и въпреки това променена Bebe, по-зряла, по-трезва, но все така чувствителна и истинска. В песните си тя отново е искрена до болка. Ново обаче е звученето на албума. Самата певица казва преди време: "Пианото е за когато порасна". Е, Bebe вече е пораснала, а това е албумът, в който тя пее най-много и освен гласа й чуваме и много пиано.

Първият сингъл от албума е ярката и жизнеутвърждаваща "Respirar" ("Дишай"), първата песен, която Bebe композира за този диск. Клипът е сниман в Севиля със съдействието на фондация за защита на дивите животни и с режисьора Ернан Зин, с когото Bebe работи и по проекта "La guerra contra las mujeres" ("Войната срещу жените") и документалния филм "Nacido en Gaza" ("Роден в Газа"), включен в програмата на Sofia Film Fest 2015. Както винаги, Bebe има изострена чувствителност към несправедливостта, има и кауза. В клипа тя язди прекрасен черен кон, появяват се диви животни – тигър, зебра, лъв, рис, сова, щраус, всички спасени от нелегален трафик и незаконни циркове.


"Аз съм си същата, но се чувствам еволюирала, сега съм на 37, а започнах на 24. Продължавам да мисля по сходен начин и продължавам да пея "Malo". Научих много за музиката и композицията, но самата аз съм същият човек", споделя Bebe. "Cambio de piel" е от онзи особен вид "дългосрочни" албуми – колкото повече ги слушаш, толкова повече те обсебват, а в него Bebe e в целия си блясък.

До края на годината предстоят концерти за промотиране на албума в Испания, в самото начало на 2016 е планирано пътуване в Латинска Америка. Все още не е ясно кога Bebe ще успее да включи в програмата си отново и гостуване в България.

Албумът е достъпен през iTunes, Spotify и Deezer.
Снимка: divinity.es


неделя, 8 март 2015 г.

Рецепта за ориз за суши

Правенето на ориз за суши не е трудна работа, има си прости правила. Моята рецепта е максимално близо до оригиналната, само леко e побългарена.
  • 1. Избор на ориза 
Важно е да изберем подходящ ориз. В магазина на АлексФиш има страхотни предложения, обаче ми е много далече, а и пет и повече лева за килограм ориз ми се струва скъпо. Затова избирам бял, едър ориз от различни марки от близката Била. Опитвала съм Крина, Иззи, Оберон и разни други марки, като цената на ориза е около 3 лева за килограм. Не купувам специалните опаковки ориз за суши от 1/2 килограм и избирам ориз, който не е тъмен и да не е много дълъг.

 

Обикновено мярката ми е три чаши ориз с обем ~200ml, но това е доста голямо количество, (една чаша е за около три ролки суши), за по-малки дози съобразете количеството на водата и съставките за овкусяването накрая.

  • 2. Миене 
Оризът се мие доста, докато водата, с която го заливам остане прозрачна. Това отнема и време и вода. Заливам ориза със студена вода, мия го с ръка, изливам водата и го заливам отново и така 10-12 пъти.

  • 3. Варене 
Измития и изцеден ориз слагам в тенждера, за която имам стъклен капак, важно ми е да го гледам докато става.
Заливам с 3,45 чаши студена вода, съотношението на ориза към водата е 1:1,15.
(За две чаши ориз ще са нужни 2,3 чаши вода.)
Слагам тенджерата на включен на максимална степен котлон, захлупвам капака и през минута разбърквам бързо - с дървена или пластмасова бъркалка с плосък край, за да отделям ориза от дъното и за да не се образуват слепнали топки ориз.
Бъркането е само докато ориза заври. От тоя момент засичаме времето, намаляваме котлона на минимум и повече не отваряме капака на тенджерата докато не изтекат 12 минути!
Като минат 12 минути обикновено по повърхността на ориза са се образували кратерчета и в тях не е останала вода.
С върха на бъркалката гребвам няколко зрънца ориз и опитвам дали е готов. Ако сърцевината му е твърда, добавям 1-2 супени лъжица вода и захлупвам капака за още 2-3 минути на слаб или на спрян котлон.

  • 4. Вадене на ориза
Ваденето на ориза е важен етап, защото готовият ориз повече не се пипа с нищо метално. Аз ползвам същата бъркалка. Готовия ориз изсипвам в дървена (може и стъклена) купа. С бъркалката леко бутам ориза от дъното, но без да го остъргвам, ако има сух ориз не го прибавяме при останалия, защото ще развали качеството на всичкия.



  • 5. Овкусяване 
Подходящото време за забъркване на дресинга е моментът, в който оризът заври, имаме поне 12 минути за забъркването.
Съставките са: 3 лъжици оризов оцет (може и ябълков, но не е същото) + 2 супени лъжищи захар + 2 чаени лъжици сол.
Това количество е за три чаши ориз.(За две чаши ориз би било 2 лъжици оцет, 1,3 супени лъжици захар и 1,3 чаени лъжички сол.)
Бърка се, докато захарта и солта се разтворят в оцета.
Заливаме ориза в дървената купа с дресинга и внимателно разбъркваме, за да е овкусен навсякъде. След това завиваме с кърпа за петнайсетина минути.

И това е всичко. Имаме ориз за суши, който са оказа доста подходящ и за винен кебап.

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

петък, 9 януари 2015 г.

Терор срещу Цивилизация

Екзекутирането на цяла една редакция на сатирично списание в Париж е ужасяващ, неприемлив и варварски акт, грозно посегателство над свободата, правото на мнение и цивилизационните ценности на човечеството.

Паленето на джамии и дюнерджийници в отговор на терористичния акт също е нецивилизовано и неприемливо.
Тероризмът използва противопоставянето, всяването на страх и подклаждането на омразата като оръжие, стреми се към разпалване на конфликти и изостряне на противоречията, за да постигне своите цели. Същите методи използва и тоталитаризмът.

Противопоставянето на хората на религиозен или на етнически принцип след терористичния акт би облагодетелствало само крайните фундаменталисти и крайните националисти.
Противопоставящите се страни в тоя конфликт не са християните срещу мюсулманите, въпреки стремежа на терористи и тоталитаристи да разпалват конфликта в тази посока и да се хранят с тази вражда, истинският сблъсък е:
Терор срещу Цивилизация.

#CharlieHebdo #JeSuisAhmed #JeSuisCharlie

понеделник, 5 януари 2015 г.

Малко филми на испански

Обичам испаноезичното кино и понеже напоследък на доста от сериалите ми им свършиха сезоните, успях да гледам няколко филма, които силно ме впечатлиха, та реших, че си струва да ги споделя.
Ще се старая да не разкривам нищо от сюжета на филмите.
Започвам списъка с: "Ocho apellidos vascos" (2014) (Осем баски фамилни имена) - това е една лека романтична комедия, с много шегички с андалуския и с баския акценти и характери. Много се смях, филмът е със свеж, забавен и хаплив хумор, без да бъде дебелашки. На английски заглавието е Spanish Affair (2014). Не знам дали има някакви субтитри, би било доста трудно тоя филм да има читав превод, а с лош превод няма да е толкова смешен. Готви се и втора част на филма със заглавие "Nueve apellidos catalanes" (Девет каталунски фамилни имена) - пак на режисьора Emilio Martínez-Lázaro и със същите актьори Dani Rovira, Clara Lago, Carmen Machi и Karra Elejalde. 


Продължавам с още една комедия: "La vida inesperada" (2013) (Неочакваният живот). Актьорската игра на Javier Cámara е брилянтна, Raúl Arévalo също прави силна роля. Нищо друго не съм гледала на режисьора Jorge Torregrossa. Действието се развива в Ню Йорк. Сюжетът е леко поизтъркан - животът на заминалите и на останалите, преплитане на съперничество и завист, възторг и възхищение, малко роднински истории, много смешни скайп разговори с майката, малко романтика, малко сълзи. Гледах го в лежерно коледно настроение и ми беше много приятен. Не знам дали ще просъществува тоя линк към youtube, но е към целия филм.

Поразрових се и открих, че тези два филма са номинирани за най-добра комедия за Premios Feroz. Ето и всички номинирани в тая категория:
  • “Ocho apellidos vascos”, de Emilio Martínez Lázaro
  • “Carmina y Amén”, de Paco León
  • “Justi & Cia”, de Ignacio Estaregui
  • “Mortadelo y Filemón contra Jimmy el Cachondo”, de Javier Fesser
  • “La vida inesperada”, de Jorge Torregrosa
Като гледам и останалите, ще споделя впечатления.

Хубаво нещо са наградите и номинациите, защото така си набелязвам различни заглавия, които после упорито си търся. :)
На тези награди FEROZ за най-добър филм номинираните са:
  • “10.000 km”, de Carlos Marqués-Marcet
  • “Hermosa juventud”, de Jaime Rosales
  • “La isla mínima”, de Alberto Rodríguez
  • “Loreak”, de Jon Garaño y Jose Mari Goenaga
  • “Magical Girl”, de Carlos Vermut
От тях успях да намеря първите три, а досега съм изгледала само “10.000 km” на Carlos Marques-Marcet, преведен на английски като "Long Distance". Авторът живее в L.A,

Много любопитен филм за предизвикателствата, които големите разстояния поставят пред любовта, и за технологиите, които ни позволяват да общуваме, но някак си без да стопяват собствената ни самота. Попаднах на статия, в която сравняват “10.000 km” с "Her". Филмът има доста награди и номинации тази година.
Останалите от списъка още не съм ги гледала. Трейлърът на “La isla mínima” доста напомня на "True Detective", ще споделя впечатления по-късно. 

Бях си набелязала няколко от филмите, наградени с Premio iberoamericano de cine Fénix® - новоучредена награда за ибероамериканско кино, но май ще ги гледам и петте:
  • "La jaula de oro"/The Golden Dream (2013) на Diego Quemada-Díez
  • "Heli" (2013) на Amat Escalante
  • "Jauja" (2014) на Lisandro Alonso с Viggo Mortensen
  • "Pelo malo"/ "Bad Hair" (2013) на Mariana Rondón
  • "Club Sándwich" (2013) на Fernando Eimbcke
"La jaula de oro" е убийствена история за няколко деца от Гватемала, които решават да прекосят Мексико и да стигнат до Лос Анджелис. 

Струва си гледането, много силен филм.
La jaula de oro
La jaula de oro

"Heli" е брутален филм за една грозна и безнадеждна реалност във вътрешността на Мексико, в която корупцията и престъпността са прояли и държавата, и душите на хората.

Във филма има сцени с непоносимо насилие и много тъга. Филмът е интересен, немислим и много тежък. И той има много награди.

Съвсем скоро ще гледам "Jauja". Гледала съм Виго Мортенсън в един аржентински филм - Everybody Has a Plan (2012) - и мисля, че го харесвам доста повече в испаноезичните му роли, има много як аржентински акцент.

Бях направила и опит за рейтинг на изброените филми, но ми се стори доста плоско и безмислено да се опитвам да оценявам творчеството.

В близките дни ще гледам: “Carmina y Amén”, “Hermosa juventud", “La isla mínima", "Jauja", "Pelo malo" и "Club Sándwich", не непременно в този ред. А по-нататък съм си набелязала и "Stella cadente" (2014), Caníbal (2013), "El Ardor" (2014) и "El mudo" (2013).