Открих няколко плодови варианта, най-привлекателна ми се стори рецептата на Джейми Оливър и се доверих на нея. Е, направих и няколко промени, нямаше как.
Тофи или dulce de leche, което буквално е сладко от мляко, се прави много лесно. Трудната част беше да намеря магазин с подсладено кондензирано мляко в консерва. Неподсладеното не върши работа, защото няма какво да му се карамелизира. Успях в Карфур на Славейков.
Та това кондензирано мляко, така както си е в консервата, неотворено, се слага в тенджера с вода и трябва да ври доста дълго време - около 3, 4, а може и 5 часа. То си стои на дъното, по-тежко е от водата, но трябва да следите да не се изпари част от водата и консервата да не остане на сухо. С повече вода и на слаб котлон си ври кротко без проблеми. Ако решите да пробвате рецептата, не разхищавайте енергия, сварете си няколко консерви наведнъж. Те са херметически затворени и могат да траят месеци. Първия път аз плахо сварих две, след това минах на четворки. ;)
Рецептите за банофи, които бях пробвала, бяха с блат от намачкани бисквити и масло, а тази рецепта е с домашно приготвена основа от маслено тесто. Много по-добре е така.
Продукти:
- 1 кутия сладко кондензирано мляко, варено 3,5 часа .
- 2 жълтъка
- 100 гр захар - това е около 3/4 от водна чаша
- 125 гр масло
- 2 чаши брашно
- сокът на 1/2 лимон
- 2 лъжици студено мляко или вода
Приготвяне:
Отделяме внимателно настрани белтъците от две яйца, а жълтъците, захарта и маслото разбиваме с миксер.
Към тях прибавяме две чаши пресято брашно и сока на 1/2 лимон. Накрая добавяме и две лъжици студено мляко.
Не трябва да се меси. Аз само обърках млякото с трохите тесто и го сложих в един плик в камерата за около 20-30 минути.
Обелих и нарязах на тънки филийки 4 ябълки. От подлеза на Окръжна по 1,20 лв - зелени с лъскава кора (Granny Smith), сладки, лееко киселеещи. Просто перфектни.
Поръсих ги със захар, за да не потъмнеят докато подготвя блата. Охладеното тесто го положих на тънък слой в намазана с масло форма за печене. Пак върнах в камерата за 15 минути, но следващия път пропуснах това второто охлаждане и пак се получи добре.
Забравих да снимам блата, но се вижда намазан с тофи на следващата снимка. Слоят беше около 1 см дебел, около 2 пръста над дъното. Аз го натисках го с пръсти, като пластилин.
Набухватели няма, но докато се запича за 15 мин на 180 градуса много смешно се надува като балон по средата, после спада. През това време отворих консервата. Трябва да е студена.
Тая рецепта е голямо предизвикателство за търпението. Много е лесна, ама толкова трябва да се чака. :)
Основата вече е запечена, карамеленото мляко и ябълките са подготвени и понеже търпението ми вече е напълно изчерпано, веднага наплесквам блата с тофи, така както е горещ, изваден от горещата фурна. Фурната си стои включена на 180 градуса горе и долу, без вентилатор.
Поподреждам и ябълките отгоре. Наръсвам с малко захар за гланц и връщам във фурната за още 40 минути.
И това е всичко. Ароматът на масло, ябълки и карамел е божествен.
Всъщност не съвсем всичко, понеже нали си спомняте, че останаха едни два белтъка...
Ето на тях какво им се случи:
