Рецепта за ориз за суши

Правенето на ориз за суши не е трудна работа, има си прости правила. Моята рецепта е максимално близо до оригиналната, само леко e побългарена.

• 1. Избор на ориза 

Важно е да изберем подходящ ориз. В магазина на АлексФиш има страхотни предложения, обаче ми е много далече, а и пет и повече лева за килограм ориз ми се струва скъпо. Затова избирам бял, едър ориз от различни марки от близката Била. Опитвала съм Крина, Иззи, Оберон и разни други марки, като цената на ориза е около 3 лева за килограм. Не купувам специалните опаковки ориз за суши от 1/2 килограм и избирам ориз, който не е тъмен и да не е много дълъг.

 

Обикновено мярката ми е три чаши ориз с обем ~200ml, но това е доста голямо количество, (една чаша е за около три ролки суши), за по-малки дози съобразете количеството на водата и съставките за овкусяването накрая.

• 2. Миене 

Оризът се мие доста, докато водата, с която го заливам остане прозрачна. Това отнема и време и вода. Заливам ориза със студена вода, мия го с ръка, изливам водата и го заливам отново и така 10-12 пъти.

• 3. Варене 

Измития и изцеден ориз слагам в тенждера, за която имам стъклен капак, важно ми е да го гледам докато става.
Заливам с 3,45 чаши студена вода, съотношението на ориза към водата е 1:1,15.
(За две чаши ориз ще са нужни 2,3 чаши вода.)
Слагам тенджерата на включен на максимална степен котлон, захлупвам капака и през минута разбърквам бързо - с дървена или пластмасова бъркалка с плосък край, за да отделям ориза от дъното и за да не се образуват слепнали топки ориз.
Бъркането е само докато ориза заври. От тоя момент засичаме времето, намаляваме котлона на минимум и повече не отваряме капака на тенджерата докато не изтекат 12 минути!
Като минат 12 минути обикновено по повърхността на ориза са се образували кратерчета и в тях не е останала вода.
С върха на бъркалката гребвам няколко зрънца ориз и опитвам дали е готов. Ако сърцевината му е твърда, добавям 1-2 супени лъжица вода и захлупвам капака за още 2-3 минути на слаб или на спрян котлон.

• 4. Вадене на ориза

Ваденето на ориза е важен етап, защото готовият ориз повече не се пипа с нищо метално. Аз ползвам същата бъркалка. Готовия ориз изсипвам в дървена (може и стъклена) купа. С бъркалката леко бутам ориза от дъното, но без да го остъргвам, ако има сух ориз не го прибавяме при останалия, защото ще развали качеството на всичкия.

• 5. Овкусяване 

Подходящото време за забъркване на дресинга е моментът, в който оризът заври, имаме поне 12 минути за забъркването.
Съставките са: 3 лъжици оризов оцет (може и ябълков, но не е същото) + 2 супени лъжищи захар + 2 чаени лъжици сол.
Това количество е за три чаши ориз.(За две чаши ориз би било 2 лъжици оцет, 1,3 супени лъжици захар и 1,3 чаени лъжички сол.)
Бърка се, докато захарта и солта се разтворят в оцета.
Заливаме ориза в дървената купа с дресинга и внимателно разбъркваме, за да е овкусен навсякъде. След това завиваме с кърпа за петнайсетина минути.

И това е всичко. Имаме ориз за суши, който са оказа доста подходящ и за винен кебап.

Масло, ябълки и карамел - Toffee Apple Tart

След като открих banoffee и dulce de leche, благодарение на високовъглехидратните туитове на muiiio, търсих из нета някаква рецепта, която да съдържа божествено Toffee, но да не съдържа банани, че нещо не ги долюбват вкъщи.
Открих няколко плодови варианта, най-привлекателна ми се стори рецептата на Джейми Оливър и се доверих на нея. Е, направих и няколко промени, нямаше как.

Тофи или dulce de leche, което буквално е сладко от мляко, се прави много лесно. Трудната част беше да намеря магазин с подсладено кондензирано мляко в консерва. Неподсладеното не върши работа, защото няма какво да му се карамелизира. Успях в Карфур на Славейков.
Та това кондензирано мляко, така както си е в консервата, неотворено, се слага в тенджера с вода и трябва да ври доста дълго време - около 3, 4, а може и 5 часа. То си стои на дъното, по-тежко е от водата, но трябва да следите да не се изпари част от водата и консервата да не остане на сухо. С повече вода и на слаб котлон си ври кротко без проблеми. Ако решите да пробвате рецептата, не разхищавайте енергия, сварете си няколко консерви наведнъж. Те са херметически затворени и могат да траят месеци. Първия път аз плахо сварих две, след това минах на четворки. ;)

Рецептите за банофи, които бях пробвала, бяха с блат от намачкани бисквити и масло, а тази рецепта е с домашно приготвена основа от маслено тесто. Много по-добре е така. 

Продукти:

• 1 кутия сладко кондензирано мляко, варено 3,5 часа   .
• 2 жълтъка
• 100 гр захар - това е около 3/4 от водна чаша
• 125 гр масло
• 2 чаши брашно
• сокът на 1/2 лимон
• 2 лъжици студено мляко или вода

Приготвяне:

Отделяме внимателно настрани белтъците от две яйца, а жълтъците, захарта и маслото разбиваме с миксер. 

Към тях прибавяме две чаши пресято брашно и сока на 1/2 лимон. Накрая добавяме и две лъжици студено мляко. 

Не трябва да се меси. Аз само обърках млякото с трохите тесто  и го сложих в един плик в камерата за около 20-30 минути.

Обелих и нарязах на тънки филийки 4 ябълки. От подлеза на Окръжна по 1,20 лв - зелени с лъскава кора (Granny Smith), сладки, лееко киселеещи. Просто перфектни. 

Поръсих ги със захар, за да не потъмнеят докато подготвя блата. Охладеното тесто го положих на тънък слой в намазана с масло форма за печене. Пак върнах в камерата за 15 минути, но следващия път пропуснах това второто охлаждане и пак се получи добре.

Забравих да снимам блата, но се вижда намазан с тофи на следващата снимка. Слоят беше около 1 см дебел, около 2 пръста над дъното. Аз го натисках го с пръсти, като пластилин. 

Набухватели няма, но докато се запича за 15 мин на 180 градуса много смешно се надува като балон по средата, после спада. През това време отворих консервата. Трябва да е студена.

Тая рецепта е голямо предизвикателство за търпението. Много е лесна, ама толкова трябва да се чака. :)

Основата вече е запечена, карамеленото мляко и ябълките са подготвени и понеже търпението ми вече е напълно изчерпано, веднага наплесквам блата с тофи, така както е горещ, изваден от горещата фурна. Фурната си стои включена на 180 градуса горе и долу, без вентилатор. 

Поподреждам и ябълките отгоре. Наръсвам с малко захар за гланц и връщам във фурната за още 40 минути.

И това е всичко. Ароматът на масло, ябълки и карамел е божествен. 

Всъщност не съвсем всичко, понеже нали си спомняте, че останаха едни два белтъка...

Ето на тях какво им се случи:

Топчета "Лукрат" - с мед, тахан, кашу и какао ;)

Вчера във фейсбук Ирина Герджикова пусна една снимка с любимия си десерт "мммед+тахан+кашу+какао". Изглеждаха много приятно и беше мило, че сподели и рецептата: "‎200 гр. сурово кашу, смляно на прах, 100 гр. сусамов тахан, 100 гр. мед. Всичко това се смесва добре и с ръце се оформят топчета. После ги слагаш в какао и ги овалваш :)" Благодаря ти, Ирина! :)
Стори ми се интересна и лесна и реших за проба да направя половин доза.
Сусамов био тахан взех от Карфур. Не намерих сурово кашу и взех печено без сол. Мед си имах, чудесен от Стария Кръвеник, едно село, което вече е изключено от списъците и регистрите на селата.
Смлях кашуто с орехомелачка и разбърках с по около 2-3 лъжици мед и тахан. Получи се ей такава гъста смес:

Разделих я на няколко топчета:

Овалях ги в какао, като подобаващо оплесках всичко наоколо. Получиха се седемнайсет топчета.

На топлото малко се поотпуснаха, но като ги сложих в хладилника се стегнаха.
Детето категорично отказа да ги опита.

Изглеждали ѝ много горчиви с това полепнало какао на прах.

Предполагам, че ако бях здрава, щях да ги харесам повече.

Един от плюсовете на тоя десерт е, че става буквално за 10 минути.

След време ще опитам със смлени орехи и с нещо, което да поубие дъха на слънчоглед от тахана.

Ето и рецептата в twitter.