Екзекутирането на цяла една редакция на сатирично списание в Париж е ужасяващ, неприемлив и варварски акт, грозно посегателство над свободата, правото на мнение и цивилизационните ценности на човечеството.
Паленето на джамии и дюнерджийници в отговор на терористичния акт също е нецивилизовано и неприемливо.
Тероризмът използва противопоставянето, всяването на страх и подклаждането на омразата като оръжие, стреми се към разпалване на конфликти и изостряне на противоречията, за да постигне своите цели. Същите методи използва и тоталитаризмът.
Противопоставянето на хората на религиозен или на етнически принцип след терористичния акт би облагодетелствало само крайните фундаменталисти и крайните националисти.
Противопоставящите се страни в тоя конфликт не са християните срещу мюсулманите, въпреки стремежа на терористи и тоталитаристи да разпалват конфликта в тази посока и да се хранят с тази вражда, истинският сблъсък е:
Терор срещу Цивилизация.
Обичам испаноезичното кино и понеже напоследък на доста от сериалите ми им свършиха сезоните, успях да гледам няколко филма, които силно ме впечатлиха, та реших, че си струва да ги споделя.
Ще се старая да не разкривам нищо от сюжета на филмите.
Започвам списъка с: "Ocho apellidos vascos" (2014) (Осем баски фамилни имена) - това е една лека романтична комедия, с много шегички с андалуския и с баския акценти и характери. Много се смях, филмът е със свеж, забавен и хаплив хумор, без да бъде дебелашки. На английски заглавието е Spanish Affair (2014). Не знам дали има някакви субтитри, би било доста трудно тоя филм да има читав превод, а с лош превод няма да е толкова смешен. Готви се и втора част на филма със заглавие "Nueve apellidos catalanes" (Девет каталунски фамилни имена) - пак на режисьора Emilio Martínez-Lázaro и със същите актьори Dani Rovira, Clara Lago, Carmen Machi и Karra Elejalde.
Продължавам с още една комедия: "La vida inesperada" (2013) (Неочакваният живот). Актьорската игра на Javier Cámara е брилянтна, Raúl Arévalo също прави силна роля. Нищо друго не съм гледала на режисьора Jorge Torregrossa. Действието се развива в Ню Йорк. Сюжетът е леко поизтъркан - животът на заминалите и на останалите, преплитане на съперничество и завист, възторг и възхищение, малко роднински истории, много смешни скайп разговори с майката, малко романтика, малко сълзи. Гледах го в лежерно коледно настроение и ми беше много приятен. Не знам дали ще просъществува тоя линк към youtube, но е към целия филм.
Поразрових се и открих, че тези два филма са номинирани за най-добра комедия за Premios Feroz. Ето и всички номинирани в тая категория:
“Ocho apellidos vascos”, de Emilio Martínez Lázaro
“Carmina y Amén”, de Paco León
“Justi & Cia”, de Ignacio Estaregui
“Mortadelo y Filemón contra Jimmy el Cachondo”, de Javier Fesser
“La vida inesperada”, de Jorge Torregrosa
Като гледам и останалите, ще споделя впечатления.
Хубаво нещо са наградите и номинациите, защото така си набелязвам различни заглавия, които после упорито си търся. :)
На тези награди FEROZ за най-добър филм номинираните са:
“10.000 km”, de Carlos Marqués-Marcet
“Hermosa juventud”, de Jaime Rosales
“La isla mínima”, de Alberto Rodríguez
“Loreak”, de Jon Garaño y Jose Mari Goenaga
“Magical Girl”, de Carlos Vermut
От тях успях да намеря първите три, а досега съм изгледала само “10.000 km” на Carlos Marques-Marcet, преведен на английски като "Long Distance". Авторът живее в L.A,
Много любопитен филм за предизвикателствата, които големите разстояния поставят пред любовта, и за технологиите, които ни позволяват да общуваме, но някак си без да стопяват собствената ни самота. Попаднах на статия, в която сравняват “10.000 km” с "Her". Филмът има доста награди и номинации тази година.
Останалите от списъка още не съм ги гледала. Трейлърът на “La isla mínima” доста напомня на "True Detective", ще споделя впечатления по-късно.
Бях си набелязала няколко от филмите, наградени с Premio iberoamericano de cine Fénix® - новоучредена награда за ибероамериканско кино, но май ще ги гледам и петте:
"Jauja" (2014) на Lisandro Alonso с Viggo Mortensen
"Pelo malo"/ "Bad Hair" (2013) на Mariana Rondón
"Club Sándwich" (2013) на Fernando Eimbcke
"La jaula de oro" е убийствена история за няколко деца от Гватемала, които решават да прекосят Мексико и да стигнат до Лос Анджелис.
Струва си гледането, много силен филм.
La jaula de oro
"Heli" е брутален филм за една грозна и безнадеждна реалност във вътрешността на Мексико, в която корупцията и престъпността са прояли и държавата, и душите на хората.
Във филма има сцени с непоносимо насилие и много тъга. Филмът е интересен, немислим и много тежък. И той има много награди.
Съвсем скоро ще гледам "Jauja". Гледала съм Виго Мортенсън в един аржентински филм - Everybody Has a Plan (2012) - и мисля, че го харесвам доста повече в испаноезичните му роли, има много як аржентински акцент.
Бях направила и опит за рейтинг на изброените филми, но ми се стори доста плоско и безмислено да се опитвам да оценявам творчеството.
В близките дни ще гледам: “Carmina y Amén”, “Hermosa juventud", “La isla mínima", "Jauja", "Pelo malo" и "Club Sándwich", не непременно в този ред. А по-нататък съм си набелязала и "Stella cadente" (2014), Caníbal (2013), "El Ardor" (2014) и "El mudo" (2013).
Паленето на джамии и дюнерджийници в отговор на терористичния акт също е нецивилизовано и неприемливо.
