galiatoblog: Cirque du Soleil в София

Вчера с детето гледахме спектакъла на Cirque du Soleil в зала Арена Армеец.

Беше непредвидено, прочетох във фейсбук, че приятелка предлага два билета и този път не можах да устоя на изкушението.
Благодаря, Росана, много се забавлявахме и се наслаждавахме напълно. Надявам се, че грипът ви е пуснал вече.

За първи път бях в залата, имаше атмосфера (екипът на Cirque du Soleil работи като една перфектно смазана машина ) и лоша организация (това си е нашия принос, като се почне от 30 минутното задръстване само на колелото пред залата и безумията с паркирането около нея и се стигне до глупостите "ще ви продам вода, но ще си взема капачката").
Представлението започна точно в 16 часа, а разпоредителите, които при настаняването на зрителите бяха напълно пасивни и направо невидими, след началото на шоуто се опитваха да настаняват хора и проверяваха дали местата съответстват на билетите още поне половин час.

Публиката беше помолена да не снима с каквито и да било средства, за да не подлагаме участниците в шоуто на риск. Аз си бях заредила три батерии на камерата, но направих само тази снимка в края на представлението.
С едно-две дразнещи изключения нямаше светкавици.

От сцената ни поздравиха на френски и на български ми казаха, че имало българка, участничка в трупата, а също така и готвачът им бил българин, но това го разбрах постфактум и май и публиката, щото го приехме спокойно, а като си спомня на SPIRIT of Burgas колко се кефихме на Светлана Василева - басистката в бандата на Моби.
Cirque du Soleil има богат репертоар, а Saltimbanco e най-дълго играното им представление. Прочетох, че е играно от 1992 до 2006 година под огромен цирков купол. За пръв път във формата, в който беше и в София - компактен и събран на много по-малка площ и височина, е изигран на 31 юли 2007 в Лондон, Онтарио, Канада - това е родният град на Райън Гослинг ;).
Името Saltimbanko идва от италиански saltare in banco - прескочи пейка. Спектакълът има някаква цялост, епизодите са навързани, има фабула. Музиката е готина, свирят я и я пеят на живо. По нещо ми напомни за френската трупа Малабар, които преди години преминаха през София с вълшебния си кораб и с актьори на кокили. Не нещо конкретно, а заради усещането за приказност.
Костюмите също бяха много интересни.

Целият спектакъл беше фантастичен. Не знам дали са скипнали нещо като за нас, четох, че има отпаднали "пенсионирани" номера - например с колелото, но няма нищо чудно в това, все пак е спектакъл на толкова години.

Най-малко ми хареса - Hand-to-hand - двамата силови акробата. Много им трепериха ръцете и това ме напрягаше, а фаворит ми беше Amo Gulinello, в ролята на Eddie - смешникът с късите панталони. Беше велик.

Ето едно старо видео от тубата.