четвъртък, 23 август 2012 г.

HTC Desire HD с ICS 4.0.4 - на следващия ден

Посвикнах с Ice Cream Sandwich, има няколко неща, които са ми все още странни: при снимане плъзгачът за зуум е разположен вертикално; малки разлики има и при набиране на контактите; веднъж си загубих Wi Fi връзките и стоеше сив бутонът, та се наложи да рестартим апарата.
Но като цяло всичко е наред.
Много съм доволна от телефона. А най-доволна съм от това, че батерията, която е най-слабото място на HTC DHD, държи доста повече.Ето резултатът от моя експеримент. Оставих апарата свключени WiFi и мрежов интернет. Малко говорих, малко браузвах и той издържа 17 часа! Преди инсталацията на включен интернет със средно ползване не можеше да мине и 5 часа, а с говорене и по-малко.


сряда, 22 август 2012 г.

HTC Desire HD с ICS 4.0.4

След като от HTC официално се отказаха от актуализацията на моя модел Desire HD до Ice Cream Sandwich, не ми оставиха много възможности.
Сама не посмях да се заема, но  един способен приятел ми удари мощно рамо и магията се получи и сега имам "чисто нов"телефон HTC Desire HD с ICS 4.0.4 Sense 3.6.
Не беше много лесно, не беше и много бързо, но мина безболезнено.
Добре че има облачни услуги. :)

Google play го разпознава като HTC Incredible S.


Усещането за телефона е ново. Засега работи добре. Имам бледа надежда, че батерията държи малко по-дълго. 
Надявам се, като имам достъп до root директорията да намеря начин за по-добър контрол за мощността. Но ще видим.

петък, 27 юли 2012 г.

Масово ваксиниране със спорни HPV ваксини


Като стане въпрос за ваксини се сещам за сериала на HBO Boardwalk Empire. Направен е много читаво и в него встрани от главното действие е описан един случай на детски паралич. С цялата сериозност и безнадеждност на болестта, с безсилието на майката, на докторите, на времето.
Според мен откриването на ваксина от Jonas Salk и прилагането ѝ от 1955 и впоследствие на ваксината на капки от Albert Sabin (лицензирана пред 1962 г.) са едно от големите постижения на човечеството. Сега имаме ваксина, от години няма случаи на полиомиелит и може да се каже, че тази болест остава в миналото.
Четох тази седмица за проблемите, възникващи от т.н. "антиваксъри" във Вашингтон, където след 70 години отново има епидемия от коклюш. [link 1]
Мисля, че ваксините са необходими и е важно да се прилагат, за да се предодврати възникването на епидемии, болести и страдания.
Но напоследък ме притеснява масовото лобиране за т.н. ваксина срещу рак на шийката на матката. Че лобиране има е ясно за всички. Има масирани кампании по телевизията, в интернет, по поликлиники, ухажване на GP-та, публикуване на статии, в които се съобщават невероятните резултати, които тая ваксина показва при тестови изследвания.
Ракът на шийката на матката е сериозно заболяване. Нямам абсолютно никакво съмнение в това.
Съмненията ми са свързани с ефикасността на ваксините Gadrasil (Silgard) и Cervarix, произвеждани и рекламирани като ваксини срещу рак на шийката на матката.
Съмнителни са и тестовете, извършени върху "представителни" извадки, публикувани при лансирането им. [link 2]

Съмнителни са и очакванията за дълговечност на придобития имунитет: като самите призводителите посочват, че наблюденията им са само от 5 години за Gadrasil и 6,4 години за Cervarix.
Съмнително е и наличието на твърде много премахнати критични статии, цитирани в различни източници в интернет.
Съмнително висока е и цената им, толкова висока, че за масови продажби могат да разчитат само на държавно ниво.
Новината, че е взето решение за финансирането от НЗОК на ваксинирането на над 75% от българските момичета сериозно ме притеснява. [link 3]
Това е едно необмислено и опасно решение, ако проследим пътя на парите, ще ни доведе и до отговорните за него хора. 
Мисля, че ако стремежът беше към превенция и грижа за хората, а не към комисионни, едно решение за задължителна цитонамазка, поемана от здравната каса веднъж годишно или дори веднъж на три години, би имало значително по-голям ефект в дългосрочен план. Решение, с което да се опрости максимално пътят на пациента от общопрактикуващия лекар до специалиста гинеколог и оттам до лабораториите. В този Проект на Национална програма за първична профилактика на рак на маточната шийка в Република България 2012 -2016 г. [link 4е посочено, че по данни на Националния раков регистър 
"честотата на новооткритите случаи на РМШ се е увеличила почти трикратно - от 10,0/100 000 през 1981 г. до 28,2/100 000 през 2007 г.". 
Това показва, че предприеманите в момента мерки са неефективни, но с тази програма за профилактика изобщо не се предвижда те да бъдат променяни.
Сред медицинската и широката общественост шумно се рекламира ефектът от масово ваксиниране сред ваксинирани и неваксирани, но не се споменава, че сред ваксинираните нараства значително процентът на заразяване с невлизащи в HPV ваксината типове на вируса [link 5]. Според статия на Доц. д-р Нина Гачева от 01.05.2010 г. [link 6
 "В България... петте най-често срещани високорискови типове HPV16,18, 31, 33 и 45 са отговорни за 96% от предраковите и раковите цервикални лезии." 
Но според данните на MERCK Gardasil осигурява превенция срещу HPV6,11, 16 и 18 [link 7], а Cervarix на GSK [link 8], съответно срещу HPV16 и 18. Непокрити остават типовете HPV31, 33 и 45 и би било логично в една програма с претенции за сериозност, амбициозност и всеобхватност да бъдат цитирани конкретните проценти на непокритите от ваксините щамове на вируса в България.
Много интересен ми се струва фактът, че в Националната програма за първична профилактика на рак на маточната шийка в Република България 2012 -2016 г са повторени дословно доста от изводите на Доц. д-р Гачева от споменатата статия в [link 6, но данните за високорисковите типове на вируса в България са пропуснати.
Не се споменава и това, че Gadrasil и Cervarix са едни от най-болезнените ваксини и че има случаи на трайни усложнения след прилагането им.
Искам да знам колко ще струва на България тази програма, с всички предвидени за купуване ваксини, колко ще струва изграждането на този Национален координационен съвет, със секретариат и с "регионални координатори за всяка от 28-те области", и тези хора ли ще бъдат оборудвани с кабинети, техника и автомобили, докато за лечението на изоставените болни деца на България ще събираме левчета със sms кампании и благотворителни концерти.
Заключението в доклада, че
"ваксинацията е по-ефективна и рентабилна спрямо скрининг, провеждан 2 до 3 пъти в живота."
вероятно е добавено с погрешната идея, че след трикратното поставяне на ваксината повече няма да има никаква нужда от тестове, наблюдения и прегледи.

Не знам и как да приемем посочената в доклада цифра 75 $
"75 $ разходи на ваксиниран"
като печатна грешка или просто като умишлено подвеждаща. Цените на ваксината по аптеките е стотици лева за еднократна доза, а са необходими три дози за всеки ваксиниран. Дори ако MERCK и GSK правят отстъпка за България, тази отстъпка би ли намалила цените от около 500 на 75 долара? Едва ли. Буди недоумение и защо спомената сумата е не в левове или в евро, а в долари.
В доклада се споменава, че:
"НРV ваксините са включени в списъка на препоръчителните имунизации, съгласно Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (обн., ДВ бр. 45 от 2005 г.)",
добавянето на тази ваксина в списъка на препоръчителните имунизации всъщност е с поправка, обнародвана в ДВ бр.57 от 24.07.2009 г. По това време Министър на здравеопазването в правителството на тройната коалиция е Евгений Желев от БСП.  Явно натискът от страна на Световната Здравна Организия не датира от вчера. Очевидно целта на тази програма е тази ваксина от пепоръчителна съвсем скоро да стане задължителна:

"Оперативна цел 2...
Въвеждане на код на имунизацията срещу HPV в Наредба № 15 от 2005 г. за
имунизациите в Република България."
Вписването ѝ с код в Наредба № 15 за имунизациите в Република България и превръщането на ваксината в задължителна ще отнеме на българските родители правото да решат дали да ваксинират на първо време момичета, но по последните информации в Австралия например е прието решение да се ваксинират и момчетата, [link 8]и не бих се учудила, ако и тук поемат в тази посока.

Министър Десислава Атанасова посочва в доклада си, че предложеният проект
"... няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Необходимите средства за изпълнението на Програмата са за сметка на утвърдения бюджет за съответната година на Министерство на здравеопазването. Финансирането на разходите за ваксини по Програмата ще се извършва от Националната здравноосигурителна каса чрез трансфер на средства от Министерството на здравеопазването." 
Ако необходимите средства идват от бюджета, как може това да не се отразява пряко и/или косвено върху него, не се ли разпределят пак нашите пари с тези решения?
В програмата е посочено, че
"анализът на ситуацията в различните страни показва, че точно в тези от тях, които нямат добре организиран скрининг и заболяемостта е с възходяща тенденция се очаква най-голям ефект от профилактичната имунизация."
И се чудя, защо вместо да вземем разумното решение да не оставаме в тая група на страните с не добре организиран скрининг, в каквато явно сме си превърнали постепенно от 1981 г. до 2007 г. и да използваме структури и специалисти, каквито несъмнено имаме, нашето Министерство решава щедро да създава нови структури, да прави шумни кампании и да влага огромни средства и време в прилагане на маркетингова стратегия на две фармацевтични корпорации Merck и GlaxoSmithKline.
Възможно е в бъдеще да бъде открита ваксина срещу HPV вируса, която да обхваща всички щамове, предизвикващи голям процент от случаите на рак на шийката на матката. Достъпна ваксина, предпазваща от страшната болест. Но сега прилаганите ваксини не са такива. И програма, в която подвеждащо се посочва
"че като обща стойност разходите за ваксинация на основната целева група от 12-годишни момичета са най-ниски. Разходите за скрининг са приблизително три пъти по-високи и също са изчислени за еднократно организиране, но според литературните данни в зависимост от възрастта на жената трябва да се провежда скрининг на всеки 3 до 5 години."
и са заложени мерки за ваксиниране на една сравнително малка целева група, като се описва решение от тип или/или. Или ваксинация, или скрининг?! А какви са плановете за действие за всички момичета над 12 години, за жените над 26. Как може да се приеме сериозно тезата в програмата, че разходите за скрининг на всеки 3 до 5 години биха били приблизително три пъти по-високи?!, три пъти по-високи от скъпоструваща ваксина, която се поставя трикратно ли?
В доклада се посочва и решението, че групата над 12 години няма да бъде обхваната, понеже:
"Предвид широкия спектър онкогенни типове HPV и продължителния рисков период за осъществяване на полово-предавана HPV инфекция, важно изискване към ваксините е да притежават широкообхватна ефикасност и да осигуряват дълготрайна защита - запазване на високо ниво на протективните антитела." 
Точно тези изисквания HPV ваксините не изпълняват. Ако са ефикасни, те биха създали защита срещу само няколко (четири за Gadrasil и два за Cervarix), макар и сред "най-разпространените онкогенни типове", а изследванията са от по-малко от 10 години и едва ли могат да се правят достоверни модели на бъдещото развитие при толкова голямо многообразие от мутиращи щамове.
Лобирането за пласирането на ваксините Gadrasil и Cervarix е глобално и историята не започва и няма да свърши с решенията на нашето Министерство на здравеопазването с неговата Националната програма за профилактика на рака на маточната шийка. Но фрапиращата липса в тази програма на каквито и да било реални мерки за българските жени, нуждаещи се от далеч по-малко средства за редовни профилактични гинекологични прегледи, отколкото от съмнително перспективни ваксини, едва ли ще доведе до промяна на стряскащата статистика от 28,2/100 000 жертви на рака на шийката на матката сред българските жени.



[link1] http://genome.fieldofscience.com/2012/07/anti-vaccination-propagandists-help.html
[link 2] http://informahealthcare.com/doi/abs/10.3109/07853890.2011.645353
[link 3] http://www.dnevnik.bg/zdrave/2012/07/25/1873326_durjavata_shte_vaksinira_sreshtu_rak_na_matochnata/
[link 4] http://www.mh.government.bg/Articles.aspx?lang=bg-BG&pageid=393&categoryid=4857
[link 5] http://www.inquisitr.com/271836/hpv-vaccine-effective-vaccination-offers-herd-immunity-study/
[link 6] http://spisaniemd.bg/md/2010/05/preventsiya-na-tservikalniya-kartsinom-chrez-imunizatsiya
[link 7] http://www.gardasil.com/hpv/index.html
[link 8] http://www.cervarix.com/




четвъртък, 12 юли 2012 г.

Защо не се отваря линк от Facebook

Много често ми с се случва да попадам на линкове със съдържание от FB, което не се отваря.
Появява се това неприятно съобщение:
Сигурна съм, че го знаете, но да го напомня. 
Няма нужда от тестови препращания.
Само обърнете внимание какъв знак има на съдържането, което искате да споделите.
Ето възможностите:

Ако до снимката или статуса стои знакът със земното кълбо - "Public, тоя линк ще бъде достъпен до всички.
[ако не е изтрит междувременно разбира се]

Но ако има знак приятели "Friends" или "Custom", то няма смисъл да го пращате на всички, това съдържание е ограничено само до приятелите на автора на съдържанието и само те ще могат да го видят.

сряда, 9 май 2012 г.

12 май - да чистя или да не чистя


Могат да бъдат изтъкнати много доводи против кампанията на 12 май - данъци, общини, бюджет, институции, bTV... Но според мен никой не оспорва едно:

България има нужда от почистване!

Разбира се, България има нужда от почистване не само в пряк смисъл, не само кампанийно, не само за един ден и не само под логото на една телевизия, която даже поде кампания да ни бърка в хладилниците.
Но идеята да се направи изобщо някаква организация за почистване не е толкова лоша и не е толкова ужасна.
Който иска да се включи, нека се включи. А който не иска, защото не харесва кампанията, си мисля, че би било по-разумно да впрегне енергията си в борба срещу много по-ужасни неща, които позволяваме да се случват в държавата ни.
Хубаво е хората да имат позиция и да я отстояват, а нетърпимостга към мърсотиите в България да не се изчерпва с цитирането на един блогър.


вторник, 8 май 2012 г.

Река Аксаков

Моя позната ми беше казала, че хладният микроклимат на Аксаков се дължал на факта, че по протежението на улицата имало подземна река. Склонна съм да го приема. Неотдавна, като строяха сградата, в която сега са Piano Bar Poison и Brasserie Deja Vu, се опитаха да направят няколко нива подземни гаражи. Копаха, копаха, на око изкопът беше поне 7 метра, но не успяха да подсушат дупката, не помогнаха нито помпи, нито стени, подпочвените води все проникваха и се качваха. Безсилни пред напора на водата, строителите изляха тонове бетон.

Днес природата след тоя проливен дъжд  макар и за кратко си върна реката. :)


Следват 56 секунди, през които хаотично обхождам плюящия дъдж и градушка по околните покриви.


И още 20 секунди, през които можете да се насладите на "река" Аксаков.





петък, 4 май 2012 г.

Батерията на HTC Desire HD



Харесвам си телефона - HTC Desire HD. Бърз, удобен, приятен.
Само едно не му харесвам - батерията.
Как е възможно на телефон с такъв екран да му сложат батерия 1230 mAh?
И как изобщо може да бъде предвидно такова съобщение?



Умът ми не го побира.

неделя, 22 април 2012 г.

Масло, ябълки и карамел - Toffee Apple Tart

След като открих banoffee и dulce de leche, благодарение на високовъглехидратните туитове на muiiio, търсих из нета някаква рецепта, която да съдържа божествено Toffee, но да не съдържа банани, че нещо не ги долюбват вкъщи.
Открих няколко плодови варианта, най-привлекателна ми се стори рецептата на Джейми Оливър и се доверих на нея. Е, направих и няколко промени, нямаше как.

Тофи или dulce de leche, което буквално е сладко от мляко, се прави много лесно. Трудната част беше да намеря магазин с подсладено кондензирано мляко в консерва. Неподсладеното не върши работа, защото няма какво да му се карамелизира. Успях в Карфур на Славейков.
Та това кондензирано мляко, така както си е в консервата, неотворено, се слага в тенджера с вода и трябва да ври доста дълго време - около 3, 4, а може и 5 часа. То си стои на дъното, по-тежко е от водата, но трябва да следите да не се изпари част от водата и консервата да не остане на сухо. С повече вода и на слаб котлон си ври кротко без проблеми. Ако решите да пробвате рецептата, не разхищавайте енергия, сварете си няколко консерви наведнъж. Те са херметически затворени и могат да траят месеци. Първия път аз плахо сварих две, след това минах на четворки. ;)


Рецептите за банофи, които бях пробвала, бяха с блат от намачкани бисквити и масло, а тази рецепта е с домашно приготвена основа от маслено тесто. Много по-добре е така. 

Продукти:
  • 1 кутия сладко кондензирано мляко, варено 3,5 часа   .
  • 2 жълтъка
  • 100 гр захар - това е около 3/4 от водна чаша
  • 125 гр масло
  • 2 чаши брашно
  • сокът на 1/2 лимон
  • 2 лъжици студено мляко или вода

Приготвяне:

Отделяме внимателно настрани белтъците от две яйца, а жълтъците, захарта и маслото разбиваме с миксер. 



Към тях прибавяме две чаши пресято брашно и сока на 1/2 лимон. Накрая добавяме и две лъжици студено мляко. 

Не трябва да се меси. Аз само обърках млякото с трохите тесто  и го сложих в един плик в камерата за около 20-30 минути.


Обелих и нарязах на тънки филийки 4 ябълки. От подлеза на Окръжна по 1,20 лв - зелени с лъскава кора (Granny Smith), сладки, лееко киселеещи. Просто перфектни. 


Поръсих ги със захар, за да не потъмнеят докато подготвя блата. Охладеното тесто го положих на тънък слой в намазана с масло форма за печене. Пак върнах в камерата за 15 минути, но следващия път пропуснах това второто охлаждане и пак се получи добре.


Забравих да снимам блата, но се вижда намазан с тофи на следващата снимка. Слоят беше около 1 см дебел, около 2 пръста над дъното. Аз го натисках го с пръсти, като пластилин. 
Набухватели няма, но докато се запича за 15 мин на 180 градуса много смешно се надува като балон по средата, после спада. През това време отворих консервата. Трябва да е студена.
Тая рецепта е голямо предизвикателство за търпението. Много е лесна, ама толкова трябва да се чака. :)



Основата вече е запечена, карамеленото мляко и ябълките са подготвени и понеже търпението ми вече е напълно изчерпано, веднага наплесквам блата с тофи, така както е горещ, изваден от горещата фурна. Фурната си стои включена на 180 градуса горе и долу, без вентилатор. 


Поподреждам и ябълките отгоре. Наръсвам с малко захар за гланц и връщам във фурната за още 40 минути.


И това е всичко. Ароматът на масло, ябълки и карамел е божествен. 



Всъщност не съвсем всичко, понеже нали си спомняте, че останаха едни два белтъка...
Ето на тях какво им се случи:














четвъртък, 19 април 2012 г.

HTC Desire HD screenshot

Много се ядосвах, че не мога да инсталирам приложение за скрийншот от телефона, ако не е руутнат. За Samsung устройствата има такива приложения в маркета, но за HTC Desire HD - без руут не работят. Имаше някаква сложна система за инсталиране на кит на десктопа и сложна връзка през USB, която опитах, но не стана.

И така си живеех с неудобството до една вечер, в която нещо натиснах в тъмното на телефона, щракна звук като от камера и в галерията със снимки ми се появи скрийншот:


Попрочетох тук там и разбрах, че начинът е съвсем прост - трябва да се натиснат едновременно бутона "power" и бутона "home" и се добавя  скрийншот към галерията със снимки. Името на снимката се формира от датата и часа: 2012-04-19_12-03-40.jpg

Няма нужда от приложения, рутвания и сложнотии.


Яко, нали! :)

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

За "и-то" с ударение - ѝ

Тая тема я започнахме с приятели преди доста месеци вече.


Въпросът, който предизвика лютите ни спорове, беше коя грешка е по-правилна - да се пише с "и" или с "й".
И изобщо 
как да пишем буквата ѝ в интернет пространството


Да, съгласна съм, не е толкова важен, колкото въпросите за ядрените електроцентрали и за добива на шистов газ, разбира се. И вероятно не е достатъчно значим, за да бъде повод за кауза, обаче ми стана мъчно за удареното ѝ. Дискриминирано е някак.
То и за все по-често изчезващото от българската реч твърдо "Лъ", което масово е заменено от "Уъ" ми е мъчно, ама това е друга тема.


Връщам се на ѝ-то.


Аз ползвам БДС и откритието ми е за БДС клавиатура.


На клавиатурата в офиса открих "ѝ" на мястото на "A/ь", Shif + "ь" - прави "ѝ". 


На лаптопа ми има отделен бутон, който е между "Z" и "Shift", (на латиница са две точки и наклонена чертичка на него) и с тоя бутон директно си пише "ѝ".


А Деси ме открехна на комбинацията "Alt + 1117", която работи и при фонетични клавиатури.


Чела съм мненията на доста уважавани от мен хора из мрежата и знам, че за удобство вместо "ѝ" не пишат "и", а "й" - заради визуалното сходство с удареното "и".


Но удобно или не, заместването си е компромис. 


След като има начини да бъде изписано "ѝ" мисля, че можем просто да ги ползваме.

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Топчета "Лукрат" - с мед, тахан, кашу и какао ;)


Вчера във фейсбук Ирина Герджикова пусна една снимка с любимия си десерт "мммед+тахан+кашу+какао". Изглеждаха много приятно и беше мило, че сподели и рецептата: "‎200 гр. сурово кашу, смляно на прах, 100 гр. сусамов тахан, 100 гр. мед. Всичко това се смесва добре и с ръце се оформят топчета. После ги слагаш в какао и ги овалваш :)" Благодаря ти, Ирина! :)
Стори ми се интересна и лесна и реших за проба да направя половин доза.
Сусамов био тахан взех от Карфур. Не намерих сурово кашу и взех печено без сол. Мед си имах, чудесен от Стария Кръвеник, едно село, което вече е изключено от списъците и регистрите на селата.
Смлях кашуто с орехомелачка и разбърках с по около 2-3 лъжици мед и тахан. Получи се ей такава гъста смес:

Разделих я на няколко топчета:
Овалях ги в какао, като подобаващо оплесках всичко наоколо. Получиха се седемнайсет топчета.

На топлото малко се поотпуснаха, но като ги сложих в хладилника се стегнаха.
Детето категорично отказа да ги опита.

Изглеждали ѝ много горчиви с това полепнало какао на прах.

Предполагам, че ако бях здрава, щях да ги харесам повече.

Един от плюсовете на тоя десерт е, че става буквално за 10 минути.

След време ще опитам със смлени орехи и с нещо, което да поубие дъха на слънчоглед от тахана.

Ето и рецептата в twitter.

неделя, 5 февруари 2012 г.

Cirque du Soleil в София

Вчера с детето гледахме спектакъла на Cirque du Soleil в зала Арена Армеец.

Беше непредвидено, прочетох във фейсбук, че приятелка предлага два билета и този път не можах да устоя на изкушението. 

Благодаря, Росана, много се забавлявахме и се наслаждавахме напълно. Надявам се, че грипът ви е пуснал вече.

За първи път бях в залата, имаше атмосфера (екипът на Cirque du Soleil работи като една перфектно смазана машина ) и лоша организация (това си е нашия принос, като се почне от 30 минутното задръстване само на колелото пред залата и безумията с паркирането около нея и се стигне до глупостите "ще ви продам вода, но ще си взема капачката"). 

Представлението започна точно в 16 часа, а разпоредителите, които при настаняването на зрителите бяха напълно пасивни и направо невидими, след началото на шоуто се опитваха да настаняват хора и проверяваха дали местата съответстват на билетите още поне половин час. 

Публиката беше помолена да не снима с каквито и да било средства, за да не подлагаме участниците в шоуто на риск. Аз си бях заредила три батерии на камерата, но направих само тази снимка в края на представлението.
С едно-две дразнещи изключения нямаше светкавици.





От сцената ни поздравиха на френски и на български ми казаха, че имало българка, участничка в трупата, а също така и готвачът им бил българин, но това го разбрах постфактум и май и публиката, щото го приехме спокойно, а като си спомня на SPIRIT of Burgas колко се кефихме на Светлана Василева - басистката в бандата на Моби.
Cirque du Soleil има богат репертоар, а Saltimbanco e най-дълго играното им представление. Прочетох, че е играно от 1992 до 2006 година под огромен цирков купол. За пръв път във формата, в който беше и в София - компактен и събран на много по-малка площ и височина, е изигран на 31 юли 2007 в Лондон, Онтарио, Канада - това е родният град на Райън Гослинг ;).
Името Saltimbanko идва от италиански saltare in banco - прескочи пейка. Спектакълът има някаква цялост, епизодите са навързани, има фабула. Музиката е готина, свирят я и я пеят на живо. По нещо ми напомни за френската трупа Малабар, които преди години преминаха през София с вълшебния си кораб и с актьори на кокили. Не нещо конкретно, а заради усещането за приказност.

Костюмите също бяха много интересни.

Целият спектакъл беше фантастичен. Не знам дали са скипнали нещо като за нас, четох, че има отпаднали "пенсионирани" номера - например с колелото, но няма нищо чудно в това, все пак е спектакъл на толкова години. 

Най-малко ми хареса - Hand-to-hand - двамата силови акробата. Много им трепериха ръцете и това ме напрягаше, а фаворит ми беше Amo Gulinello, в ролята на Eddie - смешникът с късите панталони. Беше велик.  
Ето едно старо видео от тубата.



Не мога да предам емоцията, ще кажа само Cirque du Soleil си струва да бъде гледан.

неделя, 8 януари 2012 г.

Кекс с кисело мляко

Това е семпла, некапризна рецепта за кекс. Отнема около един час. От опит разбрах, че се изпича по-добре, ако сместа се раздели на две части. Но ако се ползва по-голям съд, може и без делене.

Започвам. Разбивам 3 яйца с миксер за около минута и добавям чаша и половина захар.
Разбърквам сместа, докато се разпени и добавям олиото.
Оригиналната рецептата, от която тръгнах, беше с 3\4 чаена чаша олио, но аз намалих размера на чашата и количеството на олиото на около половин чаша и според мен това е достатъчно.
След това премервам две чаши брашно и го пресявам в купа. Може и върху вестник, ама отдавна нямаме вестници вкъщи. Към брашното добавям пакетче бакпулвер.
Ползвам бакпулвер с ванилия, щото така не ми се налага да търся из кутията дребните пакетчета ванилия. Също така добавям и щипка сол.
Брашното се добавя към сместа по-късно, но ако премеря първо киселото мляко, което е на ред, ще намокря чашата, затова права това "разместване на етапите". Случва се и да се разсеям и да не си премеря първо брашното, но последиците са ужасни ;), освен че се ядосвам, малко де, трябва да търся друга суха чаша, а освен това трябва да внимавам да бъде със същия обем.

В обрашнената чаша меря киселото мляко и към него добавям една лъжица сода бикарбонат. Разбърквам и го добавям към сместта от захар, яйца и олио.
Поразбърквам около минута и добавям брашното. Включвам фурната на 200 градуса отгоре и отдолу, да си се загрява. С това приключва правенето на бялата част на кекса. Изсипвам половината на дъното на две формички за кекс, на които съм сложила хартия за печене. Като казвам половината, разбира се, това е много ориентировъчно. Мери се на око.
Към останалата част добавям 2-3 супени лъжици какао, пресявам го, за да не остане на бучки и бъркам с миксера.
Наясно съм, че това е дълбоко погрешна практика, защото бялата и какаовата смес стават с различна гъстота. Но мога да преживея този кулинарен позор.


С любимата си шпатулка избутвам в двете тави от какаовата смес и вече мога да ги сложа във фурната. Важно е тавата да се поставя внимателно във фурната и да не се блъсне или удари.
Понеже в момента имам орехови ядки, приготвени от грижовната ми майка, мога да направя кекса още по-хубав и да го покрия с тях. А понеже не всички обичат ядки, добавям орехи само към единия от двата кекса.
Мушкам тавите във загрятата фурна и я намалям на ~180 градуса.

Печенето отнема около 30-40 минути. Проверявам с клечка за зъби дали е опечен - клечката трябва да излиза чиста от кекса. Наснимала съм етапите на печенето.
Ето това са опечените два кекса. Всъщност на горния ред са други два кекса, които правих вчера, но са по същата рецепта, затова си позволих да ги добавя.
Един от най-трудните моменти при кексовете е, че се налага да се чака, преди да бъдат нарязани, докато изстинат напълно, обаче топли-топли са толкова приятни.

Ето и списък на съставките:
  • 3 яйца
  • 1 и 1/2 чаени чаши захар
  • 1/2 чаена чаша олио
  • 1 чаена чаша кисело мляко, в която се разбърква
  • 1 чаена лъжичка сода бикарбонат (равна)
  • 2 чаени чаши брашно
  • 1 пакетче бакпулвер
  • 1 ванилия
  • 1 щипка сол
  • 3 лъжици какао на прах, за половината смес
  • Орехи за поръсване.


Това е то.

неделя, 1 януари 2012 г.

Рецепта за Брауни

През празничните дни направих греяно вино по рецептата на Боби Димитров, paella по някаква изпринтена рецепта от испански кулинарен блог, на който съм загубила линка, бобен дип, по рецептата на Магдалина Генова и понеже е толкова приятно, че може да се намерят хубави рецепти из интернет, пък и съм изпълнена с празнично настроение, реших да споделя любимата си рецепта за брауни и наснимах процеса на правенето.
Има различни рецепти за брауни, тази е семпла, резултатът почти винаги е сполучлив, единствено при печенето може да се сгреши.Отнема ~50 минути.


Започвам от печенето на орехите, 1 или 2 чаши орехи, ако имам време във фурната, но ако бързам - на няколко  пъти по 1,5 мин. в микровълновата. Последния път ги изгорих и затова на по толкова кратко. Отварям, разбъркам и така 2-3 пъти. Като са готови започват да миришат на печени и люспите им могат да се отделят. Не е задължително, но е по-приятно да са без люспи, оставям орехите да поизстинат.
После разтопявам половин масло от 125 гр. ако е на котлон - правя цялата смес в метален съд, тоя път го правих в микровълновата и забърках сместа в пластмасова купа. Добавям 6 пълни супени лъжици какао.Според мен на нашия пазар най-хубавото е какао ION - дава много приятен вкус и аромат, а цветът му е по-светло кафяв, кадифен някакъв. Има го в Била. Към 2 лева е.

  Добавям 1 чаша захар, приятно се получава със смесена кафява и бяла 1:3, като на снимката. Може и само бяла. Ако е само кафява не е достатъчно сладко, но пак е хубаво.
Прибавям 2 доказано пресни яйца (щото браунито се яде леко недопечено), 1/3 чаша брашно, едно пакетче ванилия (може и течна) и 1/4 лъжичка сол.
  
Бъркам с лъжица и добавям печените орехи.Като се смесят ги изсипвам в намазана с масло и посипана с какао стъклена тава. Става и в метална. Разстилам сместа, (при печенето ще изпълни формата на тавата) и я слагам в загрята фурна, нагласена на 160 градуса.

Печенето е кратко - около 15- 20 мин. Проверявам дали браунито се люлее като течност, като се повтвърди го дупча с клечка за зъби. Клечката трябва да е изцапана с шоколад на около половината от дебелината на браунито - само на върха.
Изваждам тавата от фурната и го оставям да се охлади.
За да не се разтроши го режа преди да изстине напълно. А ако е за носене навън - в алуминиево фолио е удобно.
Ето и списък на съставките:
60 гр. масло
6 супени лъжици какао на прах
1 чаша захар (кафява плюс бяла)
2 яйца
1/3 чаша брашно
ванилия
1/4 малка лъжичка сол
1-2 чаши печени орехи

Това е то.