Масло, ябълки и карамел - Toffee Apple Tart

След като открих banoffee и dulce de leche, благодарение на високовъглехидратните туитове на muiiio, търсих из нета някаква рецепта, която да съдържа божествено Toffee, но да не съдържа банани, че нещо не ги долюбват вкъщи.
Открих няколко плодови варианта, най-привлекателна ми се стори рецептата на Джейми Оливър и се доверих на нея. Е, направих и няколко промени, нямаше как.

Тофи или dulce de leche, което буквално е сладко от мляко, се прави много лесно. Трудната част беше да намеря магазин с подсладено кондензирано мляко в консерва. Неподсладеното не върши работа, защото няма какво да му се карамелизира. Успях в Карфур на Славейков.
Та това кондензирано мляко, така както си е в консервата, неотворено, се слага в тенджера с вода и трябва да ври доста дълго време - около 3, 4, а може и 5 часа. То си стои на дъното, по-тежко е от водата, но трябва да следите да не се изпари част от водата и консервата да не остане на сухо. С повече вода и на слаб котлон си ври кротко без проблеми. Ако решите да пробвате рецептата, не разхищавайте енергия, сварете си няколко консерви наведнъж. Те са херметически затворени и могат да траят месеци. Първия път аз плахо сварих две, след това минах на четворки. ;)

Рецептите за банофи, които бях пробвала, бяха с блат от намачкани бисквити и масло, а тази рецепта е с домашно приготвена основа от маслено тесто. Много по-добре е така. 

Продукти:

• 1 кутия сладко кондензирано мляко, варено 3,5 часа   .
• 2 жълтъка
• 100 гр захар - това е около 3/4 от водна чаша
• 125 гр масло
• 2 чаши брашно
• сокът на 1/2 лимон
• 2 лъжици студено мляко или вода

Приготвяне:

Отделяме внимателно настрани белтъците от две яйца, а жълтъците, захарта и маслото разбиваме с миксер. 

Към тях прибавяме две чаши пресято брашно и сока на 1/2 лимон. Накрая добавяме и две лъжици студено мляко. 

Не трябва да се меси. Аз само обърках млякото с трохите тесто  и го сложих в един плик в камерата за около 20-30 минути.

Обелих и нарязах на тънки филийки 4 ябълки. От подлеза на Окръжна по 1,20 лв - зелени с лъскава кора (Granny Smith), сладки, лееко киселеещи. Просто перфектни. 

Поръсих ги със захар, за да не потъмнеят докато подготвя блата. Охладеното тесто го положих на тънък слой в намазана с масло форма за печене. Пак върнах в камерата за 15 минути, но следващия път пропуснах това второто охлаждане и пак се получи добре.

Забравих да снимам блата, но се вижда намазан с тофи на следващата снимка. Слоят беше около 1 см дебел, около 2 пръста над дъното. Аз го натисках го с пръсти, като пластилин. 

Набухватели няма, но докато се запича за 15 мин на 180 градуса много смешно се надува като балон по средата, после спада. През това време отворих консервата. Трябва да е студена.

Тая рецепта е голямо предизвикателство за търпението. Много е лесна, ама толкова трябва да се чака. :)

Основата вече е запечена, карамеленото мляко и ябълките са подготвени и понеже търпението ми вече е напълно изчерпано, веднага наплесквам блата с тофи, така както е горещ, изваден от горещата фурна. Фурната си стои включена на 180 градуса горе и долу, без вентилатор. 

Поподреждам и ябълките отгоре. Наръсвам с малко захар за гланц и връщам във фурната за още 40 минути.

И това е всичко. Ароматът на масло, ябълки и карамел е божествен. 

Всъщност не съвсем всичко, понеже нали си спомняте, че останаха едни два белтъка...

Ето на тях какво им се случи:

HTC Desire HD screenshot

Много се ядосвах, че не мога да инсталирам приложение за скрийншот от телефона, ако не е руутнат. За Samsung устройствата има такива приложения в маркета, но за HTC Desire HD - без руут не работят. Имаше някаква сложна система за инсталиране на кит на десктопа и сложна връзка през USB, която опитах, но не стана.

И така си живеех с неудобството до една вечер, в която нещо натиснах в тъмното на телефона, щракна звук като от камера и в галерията със снимки ми се появи скрийншот:

Попрочетох тук там и разбрах, че начинът е съвсем прост - трябва да се натиснат едновременно бутона "power" и бутона "home" и се добавя  скрийншот към галерията със снимки. Името на снимката се формира от датата и часа: 2012-04-19_12-03-40.jpg

Няма нужда от приложения, рутвания и сложнотии.


Яко, нали! :)

София в края на март

Разходка.

Из една хладна и свежа София.

В тишина.

За "и-то" с ударение - ѝ

Тая тема я започнахме с приятели преди доста месеци вече.


Въпросът, който предизвика лютите ни спорове, беше коя грешка е по-правилна - да се пише с "и" или с "й".
И изобщо как да пишем буквата ѝ в интернет пространството. 


Да, съгласна съм, не е толкова важен, колкото въпросите за ядрените електроцентрали и за добива на шистов газ, разбира се. И вероятно не е достатъчно значим, за да бъде повод за кауза, обаче ми стана мъчно за удареното ѝ. Дискриминирано е някак.
То и за все по-често изчезващото от българската реч твърдо "Лъ", което масово е заменено от "Уъ" ми е мъчно, ама това е друга тема.


Връщам се на ѝ-то.


Аз ползвам БДС и откритието ми е за БДС клавиатура.


На клавиатурата в офиса открих "ѝ" на мястото на "A/ь", Shif + "ь" - прави "ѝ". 


На лаптопа ми има отделен бутон, който е между "Z" и "Shift", (на латиница са две точки и наклонена чертичка на него) и с тоя бутон директно си пише "ѝ".


А Деси ме открехна на комбинацията "Alt + 1117", която работи и при фонетични клавиатури.


Чела съм мненията на доста уважавани от мен хора из мрежата и знам, че за удобство вместо "ѝ" не пишат "и", а "й" - заради визуалното сходство с удареното "и".


Но удобно или не, заместването си е компромис. 


След като има начини да бъде изписано "ѝ" мисля, че можем просто да ги ползваме.

Топчета "Лукрат" - с мед, тахан, кашу и какао ;)

Вчера във фейсбук Ирина Герджикова пусна една снимка с любимия си десерт "мммед+тахан+кашу+какао". Изглеждаха много приятно и беше мило, че сподели и рецептата: "‎200 гр. сурово кашу, смляно на прах, 100 гр. сусамов тахан, 100 гр. мед. Всичко това се смесва добре и с ръце се оформят топчета. После ги слагаш в какао и ги овалваш :)" Благодаря ти, Ирина! :)
Стори ми се интересна и лесна и реших за проба да направя половин доза.
Сусамов био тахан взех от Карфур. Не намерих сурово кашу и взех печено без сол. Мед си имах, чудесен от Стария Кръвеник, едно село, което вече е изключено от списъците и регистрите на селата.
Смлях кашуто с орехомелачка и разбърках с по около 2-3 лъжици мед и тахан. Получи се ей такава гъста смес:

Разделих я на няколко топчета:

Овалях ги в какао, като подобаващо оплесках всичко наоколо. Получиха се седемнайсет топчета.

На топлото малко се поотпуснаха, но като ги сложих в хладилника се стегнаха.
Детето категорично отказа да ги опита.

Изглеждали ѝ много горчиви с това полепнало какао на прах.

Предполагам, че ако бях здрава, щях да ги харесам повече.

Един от плюсовете на тоя десерт е, че става буквално за 10 минути.

След време ще опитам със смлени орехи и с нещо, което да поубие дъха на слънчоглед от тахана.

Ето и рецептата в twitter.

Cirque du Soleil в София

Вчера с детето гледахме спектакъла на Cirque du Soleil в зала Арена Армеец.

Беше непредвидено, прочетох във фейсбук, че приятелка предлага два билета и този път не можах да устоя на изкушението. 
Благодаря, Росана, много се забавлявахме и се наслаждавахме напълно. Надявам се, че грипът ви е пуснал вече.

За първи път бях в залата, имаше атмосфера (екипът на Cirque du Soleil работи като една перфектно смазана машина ) и лоша организация (това си е нашия принос, като се почне от 30 минутното задръстване само на колелото пред залата и безумията с паркирането около нея и се стигне до глупостите "ще ви продам вода, но ще си взема капачката"). 
Представлението започна точно в 16 часа, а разпоредителите, които при настаняването на зрителите бяха напълно пасивни и направо невидими, след началото на шоуто се опитваха да настаняват хора и проверяваха дали местата съответстват на билетите още поне половин час. 

Публиката беше помолена да не снима с каквито и да било средства, за да не подлагаме участниците в шоуто на риск. Аз си бях заредила три батерии на камерата, но направих само тази снимка в края на представлението.
С едно-две дразнещи изключения нямаше светкавици.

От сцената ни поздравиха на френски и на български ми казаха, че имало българка, участничка в трупата, а също така и готвачът им бил българин, но това го разбрах постфактум и май и публиката, щото го приехме спокойно, а като си спомня на SPIRIT of Burgas колко се кефихме на Светлана Василева - басистката в бандата на Моби.
Cirque du Soleil има богат репертоар, а Saltimbanco e най-дълго играното им представление. Прочетох, че е играно от 1992 до 2006 година под огромен цирков купол. За пръв път във формата, в който беше и в София - компактен и събран на много по-малка площ и височина, е изигран на 31 юли 2007 в Лондон, Онтарио, Канада - това е родният град на Райън Гослинг ;).
Името Saltimbanko идва от италиански saltare in banco - прескочи пейка. Спектакълът има някаква цялост, епизодите са навързани, има фабула. Музиката е готина, свирят я и я пеят на живо. По нещо ми напомни за френската трупа Малабар, които преди години преминаха през София с вълшебния си кораб и с актьори на кокили. Не нещо конкретно, а заради усещането за приказност.
Костюмите също бяха много интересни.

Целият спектакъл беше фантастичен. Не знам дали са скипнали нещо като за нас, четох, че има отпаднали "пенсионирани" номера - например с колелото, но няма нищо чудно в това, все пак е спектакъл на толкова години. 

Най-малко ми хареса - Hand-to-hand - двамата силови акробата. Много им трепериха ръцете и това ме напрягаше, а фаворит ми беше Amo Gulinello, в ролята на Eddie - смешникът с късите панталони. Беше велик.  

Ето едно старо видео от тубата.

Не мога да предам емоцията, ще кажа само Cirque du Soleil си струва да бъде гледан.

Кекс с кисело мляко

Това е семпла, некапризна рецепта за кекс. Отнема около един час. От опит разбрах, че се изпича по-добре, ако сместа се раздели на две части. Но ако се ползва по-голям съд, може и без делене.

Започвам. Разбивам 3 яйца с миксер за около минута и добавям чаша и половина захар.
Разбърквам сместа, докато се разпени и добавям олиото.
Оригиналната рецептата, от която тръгнах, беше с 3\4 чаена чаша олио, но аз намалих размера на чашата и количеството на олиото на около половин чаша и според мен това е достатъчно.

След това премервам две чаши брашно и го пресявам в купа. Може и върху вестник, ама отдавна нямаме вестници вкъщи. Към брашното добавям пакетче бакпулвер.
Ползвам бакпулвер с ванилия, щото така не ми се налага да търся из кутията дребните пакетчета ванилия. Също така добавям и щипка сол.

Брашното се добавя към сместа по-късно, но ако премеря първо киселото мляко, което е на ред, ще намокря чашата, затова права това "разместване на етапите". Случва се и да се разсеям и да не си премеря първо брашното, но последиците са ужасни ;), освен че се ядосвам, малко де, трябва да търся друга суха чаша, а освен това трябва да внимавам да бъде със същия обем.

В обрашнената чаша меря киселото мляко и към него добавям една лъжица сода бикарбонат. Разбърквам и го добавям към сместта от захар, яйца и олио.
Поразбърквам около минута и добавям брашното. Включвам фурната на 200 градуса отгоре и отдолу, да си се загрява. С това приключва правенето на бялата част на кекса. Изсипвам половината на дъното на две формички за кекс, на които съм сложила хартия за печене. Като казвам половината, разбира се, това е много ориентировъчно. Мери се на око.
Към останалата част добавям 2-3 супени лъжици какао, пресявам го, за да не остане на бучки и бъркам с миксера.

Наясно съм, че това е дълбоко погрешна практика, защото бялата и какаовата смес стават с различна гъстота. Но мога да преживея този кулинарен позор.

С любимата си шпатулка избутвам в двете тави от какаовата смес и вече мога да ги сложа във фурната. Важно е тавата да се поставя внимателно във фурната и да не се блъсне или удари.
Понеже в момента имам орехови ядки, приготвени от грижовната ми майка, мога да направя кекса още по-хубав и да го покрия с тях. А понеже не всички обичат ядки, добавям орехи само към единия от двата кекса.
Мушкам тавите във загрятата фурна и я намалям на ~180 градуса.

Печенето отнема около 30-40 минути. Проверявам с клечка за зъби дали е опечен - клечката трябва да излиза чиста от кекса. Наснимала съм етапите на печенето.

Ето това са опечените два кекса. Всъщност на горния ред са други два кекса, които правих вчера, но са по същата рецепта, затова си позволих да ги добавя.

Един от най-трудните моменти при кексовете е, че се налага да се чака, преди да бъдат нарязани, докато изстинат напълно, обаче топли-топли са толкова приятни.

Ето и списък на съставките:

• 3 яйца
• 1 и 1/2 чаени чаши захар
• 1/2 чаена чаша олио
• 1 чаена чаша кисело мляко, в която се разбърква
• 1 чаена лъжичка сода бикарбонат (равна)
• 2 чаени чаши брашно
• 1 пакетче бакпулвер
• 1 ванилия
• 1 щипка сол
• 3 лъжици какао на прах, за половината смес
• Орехи за поръсване.

Това е то.