За "и-то" с ударение - ѝ

Тая тема я започнахме с приятели преди доста месеци вече.


Въпросът, който предизвика лютите ни спорове, беше коя грешка е по-правилна - да се пише с "и" или с "й".
И изобщо как да пишем буквата ѝ в интернет пространството. 


Да, съгласна съм, не е толкова важен, колкото въпросите за ядрените електроцентрали и за добива на шистов газ, разбира се. И вероятно не е достатъчно значим, за да бъде повод за кауза, обаче ми стана мъчно за удареното ѝ. Дискриминирано е някак.
То и за все по-често изчезващото от българската реч твърдо "Лъ", което масово е заменено от "Уъ" ми е мъчно, ама това е друга тема.


Връщам се на ѝ-то.


Аз ползвам БДС и откритието ми е за БДС клавиатура.


На клавиатурата в офиса открих "ѝ" на мястото на "A/ь", Shif + "ь" - прави "ѝ". 


На лаптопа ми има отделен бутон, който е между "Z" и "Shift", (на латиница са две точки и наклонена чертичка на него) и с тоя бутон директно си пише "ѝ".


А Деси ме открехна на комбинацията "Alt + 1117", която работи и при фонетични клавиатури.


Чела съм мненията на доста уважавани от мен хора из мрежата и знам, че за удобство вместо "ѝ" не пишат "и", а "й" - заради визуалното сходство с удареното "и".


Но удобно или не, заместването си е компромис. 


След като има начини да бъде изписано "ѝ" мисля, че можем просто да ги ползваме.

Топчета "Лукрат" - с мед, тахан, кашу и какао ;)

Вчера във фейсбук Ирина Герджикова пусна една снимка с любимия си десерт "мммед+тахан+кашу+какао". Изглеждаха много приятно и беше мило, че сподели и рецептата: "‎200 гр. сурово кашу, смляно на прах, 100 гр. сусамов тахан, 100 гр. мед. Всичко това се смесва добре и с ръце се оформят топчета. После ги слагаш в какао и ги овалваш :)" Благодаря ти, Ирина! :)
Стори ми се интересна и лесна и реших за проба да направя половин доза.
Сусамов био тахан взех от Карфур. Не намерих сурово кашу и взех печено без сол. Мед си имах, чудесен от Стария Кръвеник, едно село, което вече е изключено от списъците и регистрите на селата.
Смлях кашуто с орехомелачка и разбърках с по около 2-3 лъжици мед и тахан. Получи се ей такава гъста смес:

Разделих я на няколко топчета:

Овалях ги в какао, като подобаващо оплесках всичко наоколо. Получиха се седемнайсет топчета.

На топлото малко се поотпуснаха, но като ги сложих в хладилника се стегнаха.
Детето категорично отказа да ги опита.

Изглеждали ѝ много горчиви с това полепнало какао на прах.

Предполагам, че ако бях здрава, щях да ги харесам повече.

Един от плюсовете на тоя десерт е, че става буквално за 10 минути.

След време ще опитам със смлени орехи и с нещо, което да поубие дъха на слънчоглед от тахана.

Ето и рецептата в twitter.

Cirque du Soleil в София

Вчера с детето гледахме спектакъла на Cirque du Soleil в зала Арена Армеец.

Беше непредвидено, прочетох във фейсбук, че приятелка предлага два билета и този път не можах да устоя на изкушението. 
Благодаря, Росана, много се забавлявахме и се наслаждавахме напълно. Надявам се, че грипът ви е пуснал вече.

За първи път бях в залата, имаше атмосфера (екипът на Cirque du Soleil работи като една перфектно смазана машина ) и лоша организация (това си е нашия принос, като се почне от 30 минутното задръстване само на колелото пред залата и безумията с паркирането около нея и се стигне до глупостите "ще ви продам вода, но ще си взема капачката"). 
Представлението започна точно в 16 часа, а разпоредителите, които при настаняването на зрителите бяха напълно пасивни и направо невидими, след началото на шоуто се опитваха да настаняват хора и проверяваха дали местата съответстват на билетите още поне половин час. 

Публиката беше помолена да не снима с каквито и да било средства, за да не подлагаме участниците в шоуто на риск. Аз си бях заредила три батерии на камерата, но направих само тази снимка в края на представлението.
С едно-две дразнещи изключения нямаше светкавици.

От сцената ни поздравиха на френски и на български ми казаха, че имало българка, участничка в трупата, а също така и готвачът им бил българин, но това го разбрах постфактум и май и публиката, щото го приехме спокойно, а като си спомня на SPIRIT of Burgas колко се кефихме на Светлана Василева - басистката в бандата на Моби.
Cirque du Soleil има богат репертоар, а Saltimbanco e най-дълго играното им представление. Прочетох, че е играно от 1992 до 2006 година под огромен цирков купол. За пръв път във формата, в който беше и в София - компактен и събран на много по-малка площ и височина, е изигран на 31 юли 2007 в Лондон, Онтарио, Канада - това е родният град на Райън Гослинг ;).
Името Saltimbanko идва от италиански saltare in banco - прескочи пейка. Спектакълът има някаква цялост, епизодите са навързани, има фабула. Музиката е готина, свирят я и я пеят на живо. По нещо ми напомни за френската трупа Малабар, които преди години преминаха през София с вълшебния си кораб и с актьори на кокили. Не нещо конкретно, а заради усещането за приказност.
Костюмите също бяха много интересни.

Целият спектакъл беше фантастичен. Не знам дали са скипнали нещо като за нас, четох, че има отпаднали "пенсионирани" номера - например с колелото, но няма нищо чудно в това, все пак е спектакъл на толкова години. 

Най-малко ми хареса - Hand-to-hand - двамата силови акробата. Много им трепериха ръцете и това ме напрягаше, а фаворит ми беше Amo Gulinello, в ролята на Eddie - смешникът с късите панталони. Беше велик.  

Ето едно старо видео от тубата.

Не мога да предам емоцията, ще кажа само Cirque du Soleil си струва да бъде гледан.