вторник, 29 април 2014 г.

За България с любов

Не искам да съдя обикновените хора от Розово. Да съдя хората, които се страхуват, е като да съдя жертвите, а не извършителите. В селата ни има сериозни проблеми със сигурността. Къщата, в която живееха моите баба и дядо в село Кръвеник например, толкова пъти е тарашена, че вече не мога да ги преброя.

Навсякъде в страната има обири и престъпления от години, особено в изолираните места. И не ми казвайте, че има значение дали крадците, обирджиите и изобщо престъпниците са българи, цигани или марсианци.
Проблемът е, че всички тези престъпления най-често остават безнаказани. Проблемът е, че полицията най-често не си мърда пръста.
Проблемът е, че институциите са пасивни и не се търсят решения, а се подклажда страх и се внушава, че опасни за българите са... бежанците. 

Хора, бежанците са жертви, ние също. 

Хулиганите и насилниците в Розово трябва да бъдат наказани, разбира се, но основните виновници са в правителството, парламента и прокуратурата, които създадоха това напрежение и позволиха да се стигне до това положение.
Снимка capital.bg
Като говорим за заплахи и законност, искам да попитам, как е възможно например Магдалена Ташева, зам.-председател на Групата за приятелство България - Сирия, да си позволява в официални изявления да говори глупости като: "Сирийските бежанци са частна мюсюлманска армия, обучена за терористични действия в лагери по турско-сирийската граница" и от това да не следват никакви санкции. Дори напротив, на въпросната госпожа се дава широка трибуна да сее смрад и омраза и нито една институция не ѝ потърси сметка

На много подобни изказвания сме ставали свидетели през последните месеци и години. Изказвания, в които има явна дискриминация, нетърпима липса на толерантност и които са абсолютно нецивилизовани и неприемливи. 
Въпросът е къде са прокуратурата, МВР, СЕМ? Къде ни е здравият разум?

Пълни с омраза хора, които да изразяват крайни и агресивни позиции има и ще има, неизбежно е. Навсякъде по света има хулигани, насилници и крадци, но в момента, не без помощта на това импотентно правителство и продажен парламент, заети да пазят интересите и положението на властимащите, тези утаечни елементи изплуват, получават гласност и публичност, надуват се, стават все по-шумни и нагли.

А хората, които се противопоставят на този зараждащ се фашизъм, са избутвани на заден план, оставени са без политическо представителство и без медийна изява, с гасанеща надежда за живот в нормална среда. И това заглушаване на гласа на разума е целенасочено и умишлено.

Може би съм идеалист, но аз отказвам да приема, че всички хора в Розово са като емблематичната дебеловрата мутра с ланец, развяваща българското знаме. Не са такива и хората на България, които познавам и обичам. Омразата на българина към бежанците, към малцинствата, към различните се разпалва от политиците и подхрава от неграмотността, от бедността и мизерията. Изродените медии я тиражират, а безнаказаността и липсата на адекватни реакции на институциите превръща цялата нагнетена негативна енергия в грозни и срамни действия.

Искам си родината обратно. 
Искам страната ни да заема достойно място в Европа и тези, които избираме, да защитават нашите интереси, а не интересите на големи олигархични кръгове, от които очакват лични и партийни облаги. 
Искам свобода на медиите. Искам да се сложи край на престъпната им зависимост от изпълнителната власт, която задкулисно разпределя огромни рекламни бюджети според послушанието на медиите и интересите на политическите кукловоди.
Искам престъпните думи и действия да бъдат справедливо наказвани от независима и стабилна съдебна система. 
Искам справедливи закони и правила, които да се спазват и да важат за всички. 
Ако и вие го искате, гласувайте! 
Бездействието ни струва прекалено скъпо.
P.S. И разбира се искам #оставка!
Да се чете "оставка и затвор".

понеделник, 28 април 2014 г.

понеделник, 14 април 2014 г.

Как инсталирах Adobe Flash Player на Android Kitkat 4.4

След прекрасната Nokia Lumia 820 дойде време за нов телефон.

Спрях се на LG Nexus 5 по много причини, ако някой се интересува, мога да споделя.
Бях посвалила гарда, понеже с WindowsPhone е ясно какво може да се инсталира и какво не може и не се налага толкова четене, колкото с чистия и недокоснат Nexus Android.

Та се сблъсках отново с проблема с липсващия Flash Player за Android KitKat.
При предишния сблъсък с този проблем - на таблета, се борих с този проблем и намерих някакъв малко странен начин, но решението работеше с само с Dolphin Browser for Android и се инсталираше и Dolphin Jetpack.

При сегашното решение флаш си работи и през Chrome, до него стигнах благодарение на колегата Косьо и официалния сайт на Adobe.

Можете да видите обясненията тук:
http://forums.adobe.com/thread/1061194

А в това видео за по-малко от две минути и половина е обяснено какво точно се прави:



Тук е линкът към архивираните версии на Flash:
http://helpx.adobe.com/flash-player/kb/archived-flash-player-versions.html
Търсите последната версия на Flash Player - Flash Player 11.1 for Android 4.0 (11.1.115.81)


Можете да изтеглите приложението и от този линк:
https://dl.dropboxusercontent.com/u/53591455/install_flash_player_ics.apk




петък, 28 март 2014 г.

“стихотворения” на Албена Тодорова

На 22 март беше премиерата на "стихотворения" на Албена Тодорова.
Бени искаше аз да представя книгата и понеже много се притеснявах, си подготвих кратката реч предварително. Ето я:

Преди три години след ужасното земетресение и всички последвали катастрофи от далечна Япония едно момиче с трезви и смели включвания в туитър показа на мен и на много хора в България един различен, спокоен и човешки поглед към света и катастрофите в него.  
Тоя глас в туитър беше първата ми среща с Бени. Когато през есента на 2011-та за пръв път се видяхме с нея на живо, бях много  изненадана, че е толкова висока. Не знам дали заради Япония или заради тона на нейните туитове, или заради цялото усещане за крехкост, което си бях създала за нея, просто не очаквах, че ще е толкова висока. И ѝ го казах, а тя с усмивка, малко неудобство и лек японски поклон ми се извини.  
Така срещнах Бени за пръв път на живо и тя някак изведнъж ми стана много близка и се превърна в много важен и любим човек в живота ми.  С поезията на Бени се срещнах малко по-късно. Нейният блог е любимо място на много хора. Но гласът ѝ и в него е същият, глас на едно крехко и смело момиче, което успява в ежедневието, конфликтите, катастрофите, протестите и дори локвите на заобикалящия ни свят да открива вдъхновение и красота. Едно момиче, от което поезията извира. 
Радвам се, че животът ме срещна с Бени и с още толкова прекрасни хора около нея. Радвам се, че Бени се реши да издаде тая първа книга със стихотворения и съм особено горда, че част от стихотворенията са писани в моята кухня.


Снимки на Светла Енчева от събитието.

Това беше най-хубавата премиера на книга, на която съм присъствала. Гостите бяха страхотни, домакините - също, изобщо Kanaal e прекрасно място и атмосферата беше чудесна.

неделя, 2 март 2014 г.

#ДЕОС

Вчера бях на представянето на Движение за Европейско Обединение и Солидарност - ДЕОС.
Движението представиха Жустин Томс, Миряна Захариева, Михаил-Ернесто Михайлов, Емил Георгиев и Дарин Стойков. Познавам Жустин от десет години, с нея сме работили по много проекти, с всички тези хора съм се виждала много пъти на #ДАНСwithme, с някои сме в Протестна мрежа, много пъти сме си говорили какво можем да направим, за да излезе България от това блато.
Е, ДЕОС е тяхното решение.
Идеята на ДЕОС е да обедини хора, които не искат да търпят политика на зависимости, т.н. партийни ГМО-та., хора, които поставят здравия разум и свободата над традиционните концепции за ляво и дясно.

Основните насоки на ДЕОС са: 

  • Правоприлагане
  • Образование
  • Устойчиво развитие

След 260 дни на протести срещу глухи и нагли управляващи минахме през много настроения от еуфория до отчаяние, но засиленото полицейско присъствие пред парламента си стои и брани барикадиралите се вътре политици от всенародната любов, а те продължават да ни набутват все по-дълбоко в дългосрочни, опасни и скъпи проекти.
Опорните точка на сценаристите на властта "за какво ви е оставка", "протестиращите искат да върнат Бойко" и "няма смислена алтернатива", "няма за кого да гласувате", "всичко е безмислено", "търсете Терминал 2", както и поредния грозен проект на "цензурирания", щедро финансиран и шумно промотиран, може и да заблудят някого, но се надявам, че няма да заблудят всички.
Защото съм сигурна, че в България все още има честни, умни и отговорни хора, които търсят устойчиви решения за едно по-достойно бъдеще, без опорни точки, без бомбастични обещания, със стремеж към яснота и прозрачност, ясни приоритети и без финансови зависимости.
Мисля, че такива хора са се сърбали, претеглили са плюсовете и минусите и са се решили да направят направят Движение за Европейско Обединение и Солидарност - ДЕОС.
ДЕОС ще се финансира от членски внос и дарения, определено няма да разполага с огромен бюджет, хората са непрофесионални политици (което е страхотно) и искат да живеят и да работят в България.
Тук е страницата им във Facebook.
На мен идеите на ДЕОС ми прозвучаха трезво, смислено и убедително и искрено им желая успех.


Още по темата за вчерашната среща от Денислав, Фружин и Събина и от учредителите Жюстин, Емил, Мишо, Миряна и Дарин.

сряда, 12 февруари 2014 г.

Heart shaped cookies

 Първо обиколихме маса магазини за да намерим дървени клечици.

Потопихме клечките във вода за един час, за да не изгорят при печенето.
Стопихме на водна баня едно блокче шоколад ION ~ 200 гр. (Един такъв голям, продава се в метро в опаковки от по две блокчета по един килограм, натурален е, много твърд и е много ароматен.)
Към топлия шоколад добавихме 125 гр. масло, Алета искаше до го разтопим, но топлината на шоколада беше достатъчна.
После още половин чаша кафява захар, ванилия, половин лъжичка сол, едно яйце, две чаши бяло брашно и четвърт чаша какао на прах.
Тестото се разделя на две части.
За 10 мин. го сложихме в камерата, да стегне.
После върху восъчна хартия сложихме тестото и разточихме тънки половинки около 5 мм.
На снимката се вижда каква е дебелината и се режат формичките.
Клечките подсушихме с кърпа.
В тавата пак върху восъчна хартия наредихме последователно долното сърце, върху него поставихме клечката и после горното сърце. Леко притисквахме по края двете части, за да се залепят.
Пекат се за 12 минути, които Алета много стриктно следеше при температура 190 градуса.
После като изстинаха ги намазахме с разтопен шоколад. :)
И накрая опаковахме всяко сърце в целофан.

Останаха ни панделките, че стана много късно.

вторник, 11 февруари 2014 г.

Спряхме влака, съборихме моста

През септември 2013 г. това място на E79 изглежда така:





Някъде до Коледа на 2014 новият път трябва да бъде пуснат.

Снимки @Христо Русинов