Рецепта за ориз за суши

Правенето на ориз за суши не е трудна работа, има си прости правила. Моята рецепта е максимално близо до оригиналната, само леко e побългарена.

• 1. Избор на ориза 

Важно е да изберем подходящ ориз. В магазина на АлексФиш има страхотни предложения, обаче ми е много далече, а и пет и повече лева за килограм ориз ми се струва скъпо. Затова избирам бял, едър ориз от различни марки от близката Била. Опитвала съм Крина, Иззи, Оберон и разни други марки, като цената на ориза е около 3 лева за килограм. Не купувам специалните опаковки ориз за суши от 1/2 килограм и избирам ориз, който не е тъмен и да не е много дълъг.

 

Обикновено мярката ми е три чаши ориз с обем ~200ml, но това е доста голямо количество, (една чаша е за около три ролки суши), за по-малки дози съобразете количеството на водата и съставките за овкусяването накрая.

• 2. Миене 

Оризът се мие доста, докато водата, с която го заливам остане прозрачна. Това отнема и време и вода. Заливам ориза със студена вода, мия го с ръка, изливам водата и го заливам отново и така 10-12 пъти.

• 3. Варене 

Измития и изцеден ориз слагам в тенждера, за която имам стъклен капак, важно ми е да го гледам докато става.
Заливам с 3,45 чаши студена вода, съотношението на ориза към водата е 1:1,15.
(За две чаши ориз ще са нужни 2,3 чаши вода.)
Слагам тенджерата на включен на максимална степен котлон, захлупвам капака и през минута разбърквам бързо - с дървена или пластмасова бъркалка с плосък край, за да отделям ориза от дъното и за да не се образуват слепнали топки ориз.
Бъркането е само докато ориза заври. От тоя момент засичаме времето, намаляваме котлона на минимум и повече не отваряме капака на тенджерата докато не изтекат 12 минути!
Като минат 12 минути обикновено по повърхността на ориза са се образували кратерчета и в тях не е останала вода.
С върха на бъркалката гребвам няколко зрънца ориз и опитвам дали е готов. Ако сърцевината му е твърда, добавям 1-2 супени лъжица вода и захлупвам капака за още 2-3 минути на слаб или на спрян котлон.

• 4. Вадене на ориза

Ваденето на ориза е важен етап, защото готовият ориз повече не се пипа с нищо метално. Аз ползвам същата бъркалка. Готовия ориз изсипвам в дървена (може и стъклена) купа. С бъркалката леко бутам ориза от дъното, но без да го остъргвам, ако има сух ориз не го прибавяме при останалия, защото ще развали качеството на всичкия.

• 5. Овкусяване 

Подходящото време за забъркване на дресинга е моментът, в който оризът заври, имаме поне 12 минути за забъркването.
Съставките са: 3 лъжици оризов оцет (може и ябълков, но не е същото) + 2 супени лъжищи захар + 2 чаени лъжици сол.
Това количество е за три чаши ориз.(За две чаши ориз би било 2 лъжици оцет, 1,3 супени лъжици захар и 1,3 чаени лъжички сол.)
Бърка се, докато захарта и солта се разтворят в оцета.
Заливаме ориза в дървената купа с дресинга и внимателно разбъркваме, за да е овкусен навсякъде. След това завиваме с кърпа за петнайсетина минути.

И това е всичко. Имаме ориз за суши, който са оказа доста подходящ и за винен кебап.

Модели за таргетиране

Targeting Models from Galia Todorova

Майсторски клас по Дигитален Маркетинг 
4 февруари 2015 г., НБУ

Галя Тодорова,

Мениджър BGMaps.com

Терор срещу Цивилизация

Екзекутирането на цяла една редакция на сатирично списание в Париж е ужасяващ, неприемлив и варварски акт, грозно посегателство над свободата, правото на мнение и цивилизационните ценности на човечеството.

Паленето на джамии и дюнерджийници в отговор на терористичния акт също е нецивилизовано и неприемливо.
Тероризмът използва противопоставянето, всяването на страх и подклаждането на омразата като оръжие, стреми се към разпалване на конфликти и изостряне на противоречията, за да постигне своите цели. Същите методи използва и тоталитаризмът.

Противопоставянето на хората на религиозен или на етнически принцип след терористичния акт би облагодетелствало само крайните фундаменталисти и крайните националисти.
Противопоставящите се страни в тоя конфликт не са християните срещу мюсулманите, въпреки стремежа на терористи и тоталитаристи да разпалват конфликта в тази посока и да се хранят с тази вражда, истинският сблъсък е:
Терор срещу Цивилизация.

#CharlieHebdo #JeSuisAhmed #JeSuisCharlie

Малко филми на испански

Обичам испаноезичното кино и понеже напоследък на доста от сериалите ми им свършиха сезоните, успях да гледам няколко филма, които силно ме впечатлиха, та реших, че си струва да ги споделя.
Ще се старая да не разкривам нищо от сюжета на филмите.
Започвам списъка с: "Ocho apellidos vascos" (2014) (Осем баски фамилни имена) - това е една лека романтична комедия, с много шегички с андалуския и с баския акценти и характери. Много се смях, филмът е със свеж, забавен и хаплив хумор, без да бъде дебелашки. На английски заглавието е Spanish Affair (2014). Не знам дали има някакви субтитри, би било доста трудно тоя филм да има читав превод, а с лош превод няма да е толкова смешен. Готви се и втора част на филма със заглавие "Nueve apellidos catalanes" (Девет каталунски фамилни имена) - пак на режисьора Emilio Martínez-Lázaro и със същите актьори Dani Rovira, Clara Lago, Carmen Machi и Karra Elejalde. 

Продължавам с още една комедия: "La vida inesperada" (2013) (Неочакваният живот). Актьорската игра на Javier Cámara е брилянтна, Raúl Arévalo също прави силна роля. Нищо друго не съм гледала на режисьора Jorge Torregrossa. Действието се развива в Ню Йорк. Сюжетът е леко поизтъркан - животът на заминалите и на останалите, преплитане на съперничество и завист, възторг и възхищение, малко роднински истории, много смешни скайп разговори с майката, малко романтика, малко сълзи. Гледах го в лежерно коледно настроение и ми беше много приятен. Не знам дали ще просъществува тоя линк към youtube, но е към целия филм.

Поразрових се и открих, че тези два филма са номинирани за най-добра комедия за Premios Feroz. Ето и всички номинирани в тая категория:

• “Ocho apellidos vascos”, de Emilio Martínez Lázaro
• “Carmina y Amén”, de Paco León
• “Justi & Cia”, de Ignacio Estaregui
• “Mortadelo y Filemón contra Jimmy el Cachondo”, de Javier Fesser
• “La vida inesperada”, de Jorge Torregrosa

Като гледам и останалите, ще споделя впечатления.

Хубаво нещо са наградите и номинациите, защото така си набелязвам различни заглавия, които после упорито си търся. :)

На тези награди FEROZ за най-добър филм номинираните са:

• “10.000 km”, de Carlos Marqués-Marcet
• “Hermosa juventud”, de Jaime Rosales
• “La isla mínima”, de Alberto Rodríguez
• “Loreak”, de Jon Garaño y Jose Mari Goenaga
• “Magical Girl”, de Carlos Vermut

От тях успях да намеря първите три, а досега съм изгледала само “10.000 km” на Carlos Marques-Marcet, преведен на английски като "Long Distance". Авторът живее в L.A,

Много любопитен филм за предизвикателствата, които големите разстояния поставят пред любовта, и за технологиите, които ни позволяват да общуваме, но някак си без да стопяват собствената ни самота. Попаднах на статия, в която сравняват “10.000 km” с "Her". Филмът има доста награди и номинации тази година.

Останалите от списъка още не съм ги гледала. Трейлърът на “La isla mínima” доста напомня на "True Detective", ще споделя впечатления по-късно. 

Бях си набелязала няколко от филмите, наградени с Premio iberoamericano de cine Fénix® - новоучредена награда за ибероамериканско кино, но май ще ги гледам и петте:

• "La jaula de oro"/The Golden Dream (2013) на Diego Quemada-Díez
• "Heli" (2013) на Amat Escalante
• "Jauja" (2014) на Lisandro Alonso с Viggo Mortensen
• "Pelo malo"/ "Bad Hair" (2013) на Mariana Rondón
• "Club Sándwich" (2013) на Fernando Eimbcke

"La jaula de oro" е убийствена история за няколко деца от Гватемала, които решават да прекосят Мексико и да стигнат до Лос Анджелис. 

Струва си гледането, много силен филм.

La jaula de oro

"Heli" е брутален филм за една грозна и безнадеждна реалност във вътрешността на Мексико, в която корупцията и престъпността са прояли и държавата, и душите на хората.

Във филма има сцени с непоносимо насилие и много тъга. Филмът е интересен, немислим и много тежък. И той има много награди.

Съвсем скоро ще гледам "Jauja". Гледала съм Виго Мортенсън в един аржентински филм - Everybody Has a Plan (2012) - и мисля, че го харесвам доста повече в испаноезичните му роли, има много як аржентински акцент.

Бях направила и опит за рейтинг на изброените филми, но ми се стори доста плоско и безмислено да се опитвам да оценявам творчеството.

В близките дни ще гледам: “Carmina y Amén”, “Hermosa juventud", “La isla mínima", "Jauja", "Pelo malo" и "Club Sándwich", не непременно в този ред. А по-нататък съм си набелязала и "Stella cadente" (2014), Caníbal (2013), "El Ardor" (2014) и "El mudo" (2013).

За линейките и хората

Ние всички сме потърпевши, както от безобразията в здравната система, така и от ширещата се престъпна безнаказаност и самозабравили се криминални шайки, нападащи лекари и не само лекари, ограбващи вили и домове, мародерстващи в пустеещи села и не само в пустеещи, и не само в села . Но това са криминални престъпления, а криминалните престъпления имат извършители, които не се наричат цигани, а се наричат престъпници, защото не всички цигани са престъпници и не всички престъпници са цигани, и разчитаме с престъпниците да се справят съответните български институции, които имат цяла армия служители.

Снимка: @Alex Georgiev 12 ноември 2013 пл. "Народно сърбание"

Струва ми се важно да търсим решение на корена на проблемите, водещи до цялото това безобразие. Най-лесно е за всичко да бъдат обвинявани циганите. Като бъдат обвинени циганите, обществото отклонява вниманието си и се взира само в проявените симптоми и последствия, не в причините за проблемите.
Расисткото разделение и противопоставяне на българи срещу цигани няма да реши нашите проблеми, само ще ни създаде нови.
Хайде за момент да  си представим, че всички цигани изчезнат ей така - за миг, какво си мислите, ще стане? Ще цъфнем и ще вържем? Здравеопазването ни ли ще се подобри или доходите ни ще нараснат, ще потекат ли реки от мед и масло, ще спрат ли наводненията, престъпността, корупцията и безхаберието в страната ни, или децата ни ще станат по-образовани, или ще ни подслушват по-малко, или обществените поръчки ще бъдат възлагани честно и справедливо?
Помислете само, как изобщо можем да очакваме, че 18 линейки могат да осигурят спешна помощ на град като София?! А колко и какви коли има Администрацията е съвсем отделен въпрос. Всички сме заедно в кюпа, всички сме потърпевши и виновни, че търпим това.

Противопоставянето с циганите е пропаганда, вкарваща енергията на обществото в опасни зони. Да се разпалват етнически искри и омраза в обществото никога не е безнаказано, историята го доказва. Според мен соченето на циганите с пръст цели само отклоняване на вниманието от заболяването и фокусиране върху симптомите и последствията, но за България то е огромна крачка към мракобесие и омраза, към легитимиране и толериране на расизма и дискриминацията. И ми се струва тъжно, че хора, които уважавам и ценя, омаловажават или не виждат тая опасност.
Едно е ясно, гангрена с шарлатанство не се лекува, а проблемите в МВР, в съдебната система, в системата на здравеопазването произтичат от самовъзпроизвеждащата феодализъм и зависимости политико-икономическа мафия. Мафия, която се храни с власт. А с власт я храним ние.
Всичко друго са грозни симптоми на гангрената.

Икономика, демография или просто тъга

Икономическото и демографското положение в Япония не са новина. Но когато днес в туитър попаднах на тоя туит:

Adult diapers are outselling infant diapers in Japan pic.twitter.com/fWSQ52EL6X
— Conrad Hackett (@conradhackett) November 27, 2014

ми се стори толкова тъжно, че памперсите за възрастни могат да бъдат използвани като символ на дълголетие на нацията.

Ето и цялата статия за Япония, част от която е демографската диаграма:
6 facts about Japan’s downbeat economy

Популизъм за пример или PP в Испания

Народната партия PP, която в момента е на власт в Испания, вчера организира в Мадрид огромна манифестация срещу аборта, в която са се включили около 60 хиляди човека.
Слоганът "Cada vida importa" - "Всеки живот има значение" е силен, добрата организация личи отвсякъде - добрия PR, плакатите, огромният 12 метров транспарант, символичните балони пълни с хелии, пуснати по вълнуващ сценарий, личи и от публикуваните навсякъде материали, медиен интерес, на който в пъти по-многобройни събития не се радват, личи и от 500-те автобуса, с които са били превозени граждани от цялата страна, за да присъстват на манифестацията. Това с автобусите ни е до болка познато.
Събитието си има сайт http://www.cadavidaimporta.es/, туитър акаунт, фейсбук страница. И си личи, че са правени от  професионалисти, не са пестени средства.

На манифестацията присъства Ана Ботейа (Ana Botella) - кмет на Мадрид от Народната партия, както и доста други PP партийни функционери. И не е, защого тези хора страдат от раздвоение на личността, а защото събитието само привидно е срещу правитеството.
Целта на този митинг е да бъде оказан "граждански натиск" на Министър-председателя от Народната партия Мариано Рахой да изпълни предизборните обещания на партията и да бъде приет нов закон, почти напълно забраняващ абортите, който  самият Рахой оттегли през септември поради огромното напрежение и разделение, което темата предизвика в страната.
Накратко, Народната партия организира демонстрация "срещу" правителството на Народната партия, за да окаже "граждански натиск" на правителството на Народната партия, да бъде приет закон срещу абортите, предложен и отхвърлен от Народната партия.
На мен това ми прилича на популизъм за пример.