Heart shaped cookies

 Първо обиколихме маса магазини за да намерим дървени клечици.

Потопихме клечките във вода за един час, за да не изгорят при печенето.

Стопихме на водна баня едно блокче шоколад ION ~ 200 гр. (Един такъв голям, продава се в метро в опаковки от по две блокчета по един килограм, натурален е, много твърд и е много ароматен.)

Към топлия шоколад добавихме 125 гр. масло, Алета искаше до го разтопим, но топлината на шоколада беше достатъчна.

После още половин чаша кафява захар, ванилия, половин лъжичка сол, едно яйце, две чаши бяло брашно и четвърт чаша какао на прах.

Тестото се разделя на две части.

За 10 мин. го сложихме в камерата, да стегне.

После върху восъчна хартия сложихме тестото и разточихме тънки половинки около 5 мм.
На снимката се вижда каква е дебелината и се режат формичките.

Клечките подсушихме с кърпа.

В тавата пак върху восъчна хартия наредихме последователно долното сърце, върху него поставихме клечката и после горното сърце. Леко притисквахме по края двете части, за да се залепят.

Пекат се за 12 минути, които Алета много стриктно следеше при температура 190 градуса.

После като изстинаха ги намазахме с разтопен шоколад. :)

И накрая опаковахме всяко сърце в целофан.

Останаха ни панделките, че стана много късно.

Спряхме влака, съборихме моста

През септември 2013 г. това място на E79 изглежда така:

Някъде до Коледа на 2014 новият път трябва да бъде пуснат.

Снимки @Христо Русинов

Можем да ги спрем

Много са ми писнали всички управляващи.

Орешарски - с все по-спихналия си вид на зеленясало зомби
Станишев - с алчните си очички, издул бузи като хамстер под налягане
ДПС мекеретата, разпределящи си територии като феодали
Националисти и фашисти, ширещи се безпрепятсвено и необезпокоявано и сеещи смрад
А за свинско-мустакатите, готвещи ни нови помиар-дудуци, просто не ми се мисли.

Гнусно е и не искам това да продължава.

Можем да ги спрем.
Вярвам, че в България има много свестни хора, които искат промяна.

Не давайте гласа си на престъпници.

#оставка #ДАНСwithme

Не е време за тъга и меланхолия

Тъжно място е България, много тъжно, особено през последните дни.
Вече пети месец не стихват ежедневните протести срещу едно управление, което граби народа, заробва го с дългове и договори за години напред, бетонира властта си с безумни и престъпни назначения и пренаписва закони по поръчка без капка свян и без помен от морал.

Властта се окопава, отцепва все по широк периметър, за да не се среща отблизо с гнева на освиркващите ги протесиращи. Народното събрание е заприличало на бункер.

На възмущението на протестиращите се противопоставя измислена група, наречена "контрапротестиращи". На критиките към правителството се противопоставят критики срещу президента. А за да се премести фокусът от важните за българския народ въпроси за корупцията, бедността, проблемите в здравната система, мизерните пенсии, неработещата съдебна система чрез всички средства на масова информация се насажда страх от бежанци.
Но след като вълната на възмущение обхвана и студентите, пропагандната машина на управляващите не се посвени и включи най-мрачната си карта - на надигащия се фашизъм, озъбен от билборди, крещящ по улиците с омраза и призиви към насилие, безчинстващ пред безразличните погледи на бездействащата полиция.

Абсолютно противозаконните призиви и агитации на Бареков, Сидеров и други хора, на които се дава трибуна, явно изобщо не смущават властта и институциите, дори напротив - имат тяхната подкрепа и закрила.
Очевидно, за да останат на власт, управляващите са готови дори и на гражданска война.
Единствената надежда България да остане цивилизована страна е в отпора на нормалните хора. Сега не е време за тъга и меланхолия. Само когато сме много и когато сме заедно можем да се противопоставим на омразата, злобата и насилието. Само когато сме много и когато сме заедно няма да позволим на фашистките сенки да изпълзят от мрака и страхът да се възцари по улиците в България. Само когато сме много и когато сме заедно ще успеем да покажем, че искаме да живеем на светло, без пипала на кукловоди и без толерантност към  мракобесието.
В противопоставянето на цивилизованост и варварство няма място за неутралност.
Бездействието е непростимо.

Споделяне на знания и работа в екип

През лятото имаме два курса - единият е C# 2, а вторият е "Споделяне на знания и работа в екип"
Идеята на курса Споделяне на знания и работа в екип следва цялостната концепция на Телерик за свободно споделяне на знания. Имахме вдъхновяваща лекция от Наков, както и полезен семинар Споделяне на знания в стила на Уикипедия на Вася Атанасова.

Една част от курса е уикипроект "Уикипедия за програмисти", в който да добавим ново качествено съдържание по различни, предварително зададени теми в Уикипедия на български.

Всички отбори са наречени на химични елементи.
Аз съм разпределена съм в "Team "Bohrium"

Преслав Янков от отбора ни направи този готин знак.

Задачата ни е да обогатим статиите за Литерал и Поток.

Ще пиша как се развива нашия проект.

Flogsta Scream или да изкрещим

Flogsta е студентски квартал в Упсала, Швеция.
Бях изненадана, когато разбрах, че в този квартал има традиция в 22 часа хората да си отварят прозорците и да... крещят с цяло гърло.

Има доста клипове по тая тема. Аз видях първо този от 5 април 2008 г.:

Различни истории се разказват за възникването на традицията Flogsta Scream или Flogstavrål на шведски. Едни казват, че всичко е започнало със студенти, изпушили по време на изпити. Други - че крясъците са в памет на самоубил се през 1970г. студент. Не знам каква е истината.

Факт е, че в десет вечерта кварталът се оглася от човешки крясъци всеки ден.

Дъщеря ми учи една година в Упсала и живя точно в тоя квартал. Тя ми разказа, че в началото ѝ се е струвало странно и неудобно да се включи в крещенето, но се свиквало.

А след това човек се чувствал много спокоен и освободен.

Чудя се дали да не си отворим прозорците и да покрещим и ние.

За недостроената сграда пред Издателско-полиграфическия комплекс "Родина"

Това е моят кратък "репортаж" за процесите в недостроената сграда пред Издателско-полиграфическия комплекс "Родина".

Възмутително е толкова мащабна дейност да бъде извършвана без елементарни мерки, предпазващи града от прах. От Столичния инспекторат не проявиха никакъв интерес към моето телефонно обаждане на 16 май - безименна служителка ми затвори телефона с лаконичното: "Ще предам на колегите.". Май не е успяла. Ще търся и други институции, дано някоя се трогне.

Ето едно видео от 9 април 2013 г., малко след началото на възобновената строително-ремонтна дейност:

Снимах видео и на 17 май 2013 г.

На 18 май снимах и от западната страна, там ниската част на сградата е срутена.:

Това са снимки от 22 май. Вижда се, че плочите на горните етажи са почистени и заварките по тях са пресни. Това ме навежда на мисълта, че тази част от конструкцията ще бъде запазена и  върху нея ще бъде монтирана нова фасада:

Недостроената сграда пред "ИПК Родина" АД е собственост на медийната групировка "Обединени български вестници".  Неин мажоритарен собственик е "Си ди дивелопмънтс" на Ирена Кръстева и банкера Цветан Василев. Така писаха тук миналата година.