Не е време за тъга и меланхолия

Тъжно място е България, много тъжно, особено през последните дни.
Вече пети месец не стихват ежедневните протести срещу едно управление, което граби народа, заробва го с дългове и договори за години напред, бетонира властта си с безумни и престъпни назначения и пренаписва закони по поръчка без капка свян и без помен от морал.

Властта се окопава, отцепва все по широк периметър, за да не се среща отблизо с гнева на освиркващите ги протесиращи. Народното събрание е заприличало на бункер.

На възмущението на протестиращите се противопоставя измислена група, наречена "контрапротестиращи". На критиките към правителството се противопоставят критики срещу президента. А за да се премести фокусът от важните за българския народ въпроси за корупцията, бедността, проблемите в здравната система, мизерните пенсии, неработещата съдебна система чрез всички средства на масова информация се насажда страх от бежанци.
Но след като вълната на възмущение обхвана и студентите, пропагандната машина на управляващите не се посвени и включи най-мрачната си карта - на надигащия се фашизъм, озъбен от билборди, крещящ по улиците с омраза и призиви към насилие, безчинстващ пред безразличните погледи на бездействащата полиция.

Абсолютно противозаконните призиви и агитации на Бареков, Сидеров и други хора, на които се дава трибуна, явно изобщо не смущават властта и институциите, дори напротив - имат тяхната подкрепа и закрила.
Очевидно, за да останат на власт, управляващите са готови дори и на гражданска война.
Единствената надежда България да остане цивилизована страна е в отпора на нормалните хора. Сега не е време за тъга и меланхолия. Само когато сме много и когато сме заедно можем да се противопоставим на омразата, злобата и насилието. Само когато сме много и когато сме заедно няма да позволим на фашистките сенки да изпълзят от мрака и страхът да се възцари по улиците в България. Само когато сме много и когато сме заедно ще успеем да покажем, че искаме да живеем на светло, без пипала на кукловоди и без толерантност към  мракобесието.
В противопоставянето на цивилизованост и варварство няма място за неутралност.
Бездействието е непростимо.